Противниците на трудовата реформа във Франция, за която настоява президентът Еманюел Макрон, отново се мобилизират днес и в събота въпреки твърдата решимост на правителството да я превърне в закон възможно най-бързо, съобщи БНТ.

Приветстваната от работодателите реформа предвижда увеличаване на гъвкавостта в трудовите регламенти, по-специално чрез определяне на горна граница на обезщетенията при съдебни спорове за неправомерно уволнение, както и възможността за преговори без участието на синдикати в компании с по-малко от 50 служители.

На предишния протест на 12 септември по улиците на френските градове излязоха 223 000 души, според властите, а според организаторите - 500 000. Те протестираха срещу "социалните отстъпления", които ще предизвикат реформите на Макрон. Мобилизацията бе също толкова голяма, колкото и на първия ден на протести през март 2016 година срещу трудовия закон, който въпреки това беше приет от предходното правителство на социалистите.

Отново начело на протестите е един от основните френски синдикати, Общата конфедерация на труда - Се Же Те (CGT), с твърдото намерение да окаже натиск в навечерието на представянето на наредбите в министерски съвет, които ще влязат в сила почти незабавно.

Профсъюзите обаче са дълбоко разделени по въпроса как да действат срещу закона. Другите големи френски синдикати не призоваха към протести, дори против мнението на членовете си, някои от които ще се присъединят към днешните демонстрации. След синдикалната акция днес, в събота ще последва политическа акция, организирана в Париж от радикалната левица.

В понеделник на ход ще бъдат шофьорите на тежкотоварни камиони, обещаващи масова мобилизация, което поражда опасения от частична парализа в страната.

Държавният глава обаче няма никакво намерение да отстъпи от реформата, която е едно от ключовите обещания в предизборната му кампания. Правителството твърди, че трудовата реформа е лек срещу масовата безработица във Франция, достигаща 9,6 процента, спрямо средно 7,8 на сто в Европа.