"Срещата между Путин и Ердоган е от особена важност, тъй като руско-турските отношения в последната една година направиха максималните амплитуди и в двете страни - в посока на максимално изостряне на напрежението между Москва и Анкара, и в посока на максимално сближаване, което по всяка вероятност се случва пред очите ни в настоящия момент", коментира пред БНР политологът Огнян Минчев:

"Това, което се случва е доста логично, защото Русия постигна един много благоприятен стратегически резултат в Сирия преди всичко благодарение на факта, че американската администрация на президента Обама беше достатъчно инертна и неактивна в сирийския конфликт и изобщо в региона, който обхваща конфликтите в Близкия изток. И това даде възможност на Путин да установи в Сирия степен на контрол, който е изключително висок. Това вече предполага и една позиция на много благоприятно поставяне на рамката на руско-турските отношения. И президента Ердоган така или иначе се съобразява с тази нова роля на Русия", смята експертът.

"Ердоган водеше политика през последните няколко години, която вместо да постави Турция в ролята, предписана от неговия бивш външен министър и премиер – Ахмет Давутоглу – "нулеви проблеми със съседите", на практика изправи Турция пред множество проблеми с всички свои съседи. Свалянето на руския самолет през миналата есен и изострянето до карен предел на отношенията с Русия приключи кръга на тази враждебност, която на практика политиката на Ердоган успя да осигури за Турция", каза още Огнян Минчев.

Според него президентът на Турция е твърде емоционален човек и сближаването му с Русия по всяка вероятност носи и подобен компонент.

"Това, което Ердоган иска от Русия, е на първо място Русия да вдигне ембаргото върху турски хранителни стоки – един много сериозен бизнес за Турция. На второ място да възстанови чартърните полети и голямото присъствие на руски туристи по турските морски крайбрежия. На трето място да задвижи енергийните проекти. Ердоган иска и по някакъв начин да координира турските интереси с факта на силното руско присъствие в Сирия".

Според политолога основен проблем на Ердоган и на политиката на Турция през последните години е радикалното противопоставяне на режима на Асад в Дамаск и следващите процеси, които водят до изолацията на Турция:

"Днес на практика Ердоган може да излезе от тази изолация, само и ако по някакъв начин се договори с Русия за поделяне на интересите в Сирия".

За първи път в сериозни анализи се поставя въпросът за излизане на Турция от НАТО, подчерта Огнян Минчев:

"Това отделяне на позицията на Турция като категорична част от Запада в момента набира сила и ескалира до там, че вътрешните процеси на установяване на един плътен авторитарен режим в Анкара, съчетани с инерцията на турската външна политика за приближаване към Русия в един момент наистина ще поставят под въпрос доколко надежден партньор на НАТО и на Запада е Турция в ключови измерения на нейното регионално и международно присъствие".