8 до 12% са хората от населението в федерацията, които изпитват срам и вина за случващото се в страната и войната  с Украйна

 

В държавата на Путин действа лагерен морал: „ти умираш днес, а аз ще умра утре“, „майната на умиращия“ и т.н., казва социолог, от центъра, обявен за чуждестранен агент

Аналитичната агенция „Левада-Център“  изследва отношението на руснаците към смъртта, както и нагласите им към идеята за задгробен живот и посмъртно наказани, които в условията на войната, разпалена от Русия срещу независима и суверенна  Украйна, са теми, които звучат особено актуално.

На въпроса: Мислили ли сте някога за смъртта си и ако да, готови ли сте за нея – само 12% от респондентите са отговорили „че са готови“, 42% – дават отрицателен отговор „не“, 39% – изобщо не са мислили за това, а други 7% от анкетираните са се затруднили да отговорят.

Оказва се, че при почти половината от анкетираните мисълта за смъртта просто е изтласкана дълбоко в  съзнанието им. И това, според социолозите, се отразява в 

принизяване на стойността на човешкия живот в Русия,

 нежеланието да се мисли за цената на масовите репресии и насилие по време на войни, в отношенията между лекар и пациент, липсата на философия за старостта и пенсии и други теми, свързани с съществуването на човека изобщо. 

Идеята за вечен живот не се харесва на повечето руснаци. На въпроса: „Искате ли да живеете вечно?“ – 62% от анкетираните са отговорили с „не“, 18% – с „да“, останалите са се затруднили да отговорят. Само 18% от респондентите от Левада център твърдо вярват в живота след смъртта. Друга четвърт от гражданите предполагат, че най-вероятно съществува. Общо 48% от анкетираните са на противоположни мнения. И това, отбелязваме, в страна, в която абсолютното мнозинство от гражданите (70–80% в различни години) се смятат за православни!

„Разочарованието от идеите за светло бъдеще (в комунизма, в демократичните реформи) служи като негативен фон за „стабилността“ на Путин, особено с нарастването на потреблението и удовлетворението от живота, започнало през 2000-те години“, отбелязват социолозите. „Нарастващата идентификация с авторитарни и традиционни институции премахва бремето на субективната отговорност (и морал). Това направи възможно в отслабналото  съзнание на личността да проникнат колективните митове за величие,  общоприети символи и вярвания, които освобождават от мисълта, от идеята за смъртта, незначителността на живота на всеки един индивид, обещавайки понякога съществуване в един друг живот. Това явление би могло да се нарече 

 „жертва на интелекта“ или „аморализъм. ”

Оказва се, че в Русия, въпреки декларираните „традиционни ценности“, липсва отговорността, няма я  представата за висшите принципи, към които се чувстваме длъжни да се държим по този начин, а не по друг начин. В Русия починалият е абсолютно губещ, както твърди историкът и социолог Леонид Седов в труда си „Типология на културите във връзка със смъртта“. Няма по-общи, универсални морални правила, следователно целият живот е съсредоточен именно във физическото съществуване. И ако това е така, тогава няма доверие в хората, няма база за солидарност и следователно няма отговорност.

Ако 75–80% казват, че не може да се доверите не само на непознати, но и на институции, това означава, че имаме човек, който е объркан, дезориентиран, уплашен, тревожен, не знае какво го очаква в близко бъдеще и няма повече основни принципи, които да са свързани с морал, етика и т.н.

Интервю със социолог от „Левада Център“, името на когото не е обявено от съображение за сигурност, за Радио Свобода

- Вярата в задгробния живот спасява религиозните хора от страха от смъртта. Но по-малко от половината руско общество вярва в това и само една четвърт се страхува от наказанието след смъртта. Въпреки че и двете идеи са постулати на Православието, и по-голямата част от анкетираните се наричат ​​православни, доколко то не е по-скоро демонстративно, отколкото реално?

- Да, по-скоро това е чисто декларативно. При все че 75% се смятат за православни, в същото време само 40% от тях вярват в Бог, в спасението на душата и спазват необходимите норми на религиозно поведение. Така например изповедта е изключително важен атрибут, непосредствено свързана с понятието вина и отговорност, вярвайки във възмездието в отвъдното. Ако това не е така, тогава имаме работа с примитивна етническа, етноконфесионална идентичност: аз съм руснак, което означава, че съм православен. Но това не предполага нито вяра, нито православно поведение в етичен смисъл, тоест строгост и критичност по отношение на едно недостойното поведение.

Освен това, за разлика от протестантската култура, където наистина има много строги изисквания за морален самоконтрол, в православието традицията е такава, че чрез молитва и покаяние от време навреме човек може да се освободи от чувството за вина. Съответно, тъй като човек може периодично да греши и да се освобождава от греха, това означава, че не възниква идеята за целостта на живота и необходимостта от рационализиране на собственото ни поведение, самокритика и отговорност. Следователно действа принципът „ако не съгрешиш, няма нужда от покаяние и спасение“, което реално е един разрушителен морал на съвременния човек. И това много добре корелира с идеята за отказ от отговорност в обществото, с изключение на отговорността пред най-близките ни хора. 

- Съдейки по различни проучвания, каква част от руското общество може да бъде наречено  морално и отговорно?

- Може би от 8 до 12%. Това е приблизително делът на хората от населението в Русия, които изпитват срам и вина за случващото се в страната, както и в отношенията с другите хора. Във всички останали случаи имаме работа с отказ да признаем вината си. Човек не може да живее без да нарушава някакви норми, иначе щяхме да имаме общество на светци. Хората постоянно са в противоречиво състояние, в което избират между правилното и по-лесното, както казва един от героите в „Хари Потър“. Следователно чувството за вина е характеристика на съвременния отговорен човек, който има своя етническа автономия и самосъзнание.

Но в Съветския съюз, респективно в Русия, поради ужасната история на държавно насилие и престъпност, възниква това, което Солженицин нарича лагерен морал: „ти умираш днес, а аз ще умра утре“, „майната на умиращия“ и т.н. В социологическите изследвания това се разкрива много ясно и това е много страшно, особено сред младите хора, които казват: не ме товарете с вашите проблеми, не искам да слушам за миналото, не ме карайте да страдам, аз си имам собствен живот, защо трябва да се ровя в това, което се е случило преди? А отказът да се разбере какво се случва наоколо е характеристика на социалността и, между другото, условие за съществуването на сегашния репресивен режим: тъй като всеки е готов да търпи и никой не иска да отговаря за нищо, съвсем естествено, безконтролното, циничното и жестоко правителството днес  успява да установи собствен ред в Русия.

- Руската православна църква вече не прилага християнски заповеди като „не убивай“ по отношение на войната в Украйна и води доста агресивна реторика, позволява си да не изпитва нито срам, нито вина за случващото се. Очевидно това се отразява и на умовете на хората?

- Тук ситуацията е изключително противоречива. Разбира се, сегашната църква не е църква, а отдел, част  от  пропагандната машина  на Путин. И това, разбира се, има развращаващо влияние, потискайки възможността за съществуването на етично или морално съзнание в обществото. Но в самото общество наистина има много смътна, неясна, някак инфантилна потребност да се вярва в нещо добро, светло, защото около него цари пълен мрак. Ако попитате какво е добро, хората просто изпадат в ступор, не могат да отговорят. Това е тема, която никога не е била изследвана, въпреки че ключов проблем в нея са именно взаимоотношенията между хората.

Някога немският теолог Бонхьофер, екзекутиран от нацистите през април 1945 г., няколко седмици преди падането на режима на Хитлер, казва, че църквата е място на вина и отговорност, където се култивира съзнание за собствена отговорност, т.е. , нещо, което е абсолютно чуждо на сегашната православна църква в Русия.

- Има необясними неща, свързани с войната в Украйна: хората отиват да се бият, без да мислят, че могат да бъдат убити; съпруги и майки, изпращащи своите близки на война, за да могат да печелят пари, което предполага, че много руснаци нямат не само страх от смъртта, но дори и инстинкт за самосъхранение. Как вие си обяснявате всичко това, с какво е свързано?

- Наистина приблизително половината от възрастното население напълно е потиснало всяка мисъл за смъртта и не е в състояние да мисли за нея. Това е симптом на недоразвито, примитивно мислене. От друга страна, у малка част от тези, които отиват на война, има изкривено чувство за отговорност към близките си: да, ще ме убият, но ще има пари за сключване на договор, ще има „ ковчези”, но това ще помогне на семейството ми. Идеята, че в този случай те самите могат да убият други хора, е напълно изтласкана от съзнанието. Това вече е варварски морал: добро е само това, което е добро за мен и близките ми, а всички останали – са ни чужди, срещу тях е възможно всяко насилие, всяко зло.

- Виждате ли някакво противоречие в това, че хората се интересуват само от отговорността за семейството си, а идеите на патриотизма им се налага отгоре и те много често възпроизвеждат тази абсурдна реторика. Как всичко това се вписва в главата ви?

- Хората правят разлика между различните социални ситуации. Те знаят при какви обстоятелства трябва да кажат едно нещо и при какви обстоятелства трябва да кажат друго. Когато става въпрос за патриотизъм, те ще кажат това, което им казва пропагандата. Но това не означава реални действия. Каквото и да говори пропагандата за „заплахата от намеса на НАТО“ или за „фашизма в Украйна“, хората не са готови да воюват по свое убеждение: това се вижда на първо място от редовния недостиг на военнослужещи по договор, въпреки, че постоянно нараства сумата, срещу която се сключват договорите за участие във войната.

Изобщо самото „плащане за смърт“ е в известен смисъл антитеза на морала. В крайна сметка едно морално, патриотично действие трябва да бъде безкористно и да не предполага друго възнаграждение, освен всеобщо признание за изпълнен дълг към родината.

- Какви са вашите основни изводи от това изследване?

- Това, което виждаме постоянно, е примитивизъм,  опростяване на обществото, потискане на индивида, невъзможност за формиране на чувство за автономност и свобода в обществото, чувството на безпомощност, когато хората не са в състояние да вземат собствени решения, да бъдат отговорни за собствените си действия. Всичко това са симптоми на примитивизъм в човешкото мислене, изпростяване на самото общество. А това в известен смисъл означава възраждане на варварството. Цялата реторика за „традиционните ценности“ е опит за връщане към предишни състояния, към архаичните, в известен смисъл симптоми на деградация, отказ от развитие на обществото, поддържането му в режим не само на примитивност, но дори и на известен идиотизъм.

Това предполага, че Русия е изправена пред доста тъжно бъдеще. Познаваме общества, които някога показаха много бърз растеж, а след това се превърнаха в провинциални регионални държави, въпреки цялото им лицемерие и арогантност. Русия явно ще преживее същото.

Превод: Faktor.bg