25 Ноември, 2024

Психолог: Ердоган възприема всяка критика като масивна обида

Психолог: Ердоган възприема всяка критика като масивна обида

Младият Реджеп искал да е футболист, дори е имал прякор: Имам Бекенбауер

В действителност, той е искал да стане футболист. Младият Реджеп дори е имал прякор: Имам Бекенбауер. Не е изненадващо, като се има предвид, че светът на спорта предлага на много млади хора шанса да бъдат в центъра на вниманието и да се изкачат по социалната стълбица.

Това пише Мира Мюленхоф, социален психолог и журналист,  водещ германски експерт по вътрешна мотивация, която направи опит за психологически анализ на  - държавния глава на Турция Реджеп Тайип Ердоган.

В спортните състезания няма значение откъде идваш или къде си израснал. Важна е производителността. Тя може да превърне внезапно в герой едно незабележимо, стройно момче, което отрано се е научило да се бие с юмруци по улиците на Истанбул. Но мечтата на "турския Роки" в края на краищата не се сбъдва. Баща му се противопоставя категорично на кариера на зелената морава. И Реджеп се е нуждаел от нова стратегия, цитира я "Фокус".

Едва ли има пример за някого другиго на световната политическа сцена, който да преследва така целеустремено и сериозно целите си, както президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган. Той твърди, че е възприел този поведенчески модел при обучението си за висшето образование, когато е работил до изтощение до 20 часа на ден. Сега, години по-късно, Ердоган се бори неуморно за благото на страната си. Или пък за своето собствено, кой знае? Едно е сигурно - трудно би се намерил друг такъв пример за подобна личност. Не само заради постоянните му провокации, а заради това, че той е човек, който оставя редица въпроси без отговор.

 Кариерата на Ердоган трябва да се разбира като резултат от един ясно определен план

От реформатор към борец, от служител до диктатор - Реджеп Тайип Ердоган изглежда променлив, но с това не се изчерпва характиристиката на личността му. Кариерата му трябва да се разбира по-скоро като резултат от един ясно определен план. За него е имало само един път в началото: нагоре. И той се е борил неуморно, за да го извърви. За тази цел определено е оправдавал прилагането на всички възможни средства.

 Личността на Ердоган е чудесен пример за това как два типа вътрешни мотиви може лесно да бъдат объркани - борба и сила. И двете се проявяват в силен, борбен и енергичен характер. Но както винаги, дяволът е в детайлите. Най-важният разграничител е, че хората, които се движат от сила като вътрешна мотивация, не се интересуват изобщо от мнението на околните за тях - като Доналд Тръмп например. Тези хора са силни, шумни, зрелищни, не може да бъдат водени за носа от никого и винаги действат така, както те смятат, че е най-добре.

Но хората, чиято вътрешна мотивация извира от борбата, външно са сдържани. Те мислят с главата си, когато стават агресивни, за разлика от другите, които са водени от чувствата. Това ги прави опасни, защото дори и в най-критичните ситуации, този тип хора преследват стратегията си. За тази цел е необходим строг самоконтрол.

 Два аспекта на личността на турския президент и автократ са особено поразителни. На първо място е фактът, че - всъщност, Ердоган е малко познат на хората. Той е положил усилия за изграждане на образ на силно религиозен, безкористен президент, който иска да направи страната си силна чрез провеждането на икономически реформи.

Другият интересен аспект на личността на Ердоган е омразата му към критиката. Неговите избухвания са известни, както и това, че определено има склонност към отмъщение. Чудесен пример в това отношение е случаят с германския сатирик Ян Бьомерман. Изглежда, като че Ердоган възприема всяка критика на неговата личност или неговите действия като масивна обида. Това той се стреми да компенсира с контрол над (световните) медии.

 С поглед към поведението, Ердоган има модел на личност, чиято вътрешна мотивация се развива бързо. Това може да се види от факта, че той се опитва да контролира всичко и всички с цел да притъпи чувството за вътрешна несигурност и дълбоко недоверие. Турският президент не се доверява на никого. Затова той се стреми винаги да представя среда, в която има изрични заплахи. Тази вътрешна потребност да видите от езика на тялото му: на почти всяка пета снимка Ердоган е уловен да размахва поучително пръст.

Сподели:

Балотаж между Калин Джорджеску и Марсел Чолаку на президентските избори в Румъния 

Избирателната активност е 52,53% или 9 461 149 души, над 800 000 румънци в чужбина са упражнили правото си на глас, предаде Аджерпрес

Франция: Без червени линии в подкрепата за Украйна

"Всеки път, когато руската армия напредва с един квадратен километър, заплахата се приближава с един квадратен километър към Европа“

Сиярто в Истанбул: Унгария няма да остане без газ благодарение на Турски поток

Споразумението за транзит на природен газ през Украйна изтича през следващата година