Хеджфонд мениджърът Бил Браудър, който преди време беше най-големият чуждестранен инвеститор в Русия, оценява състоянието на руския президент Владимир Путин на 200 млрд. долара, което го прави най-богатият човек в света и то с голяма преднина пред останалите.
"След 14 години във властта и на фона на количеството пари, които Русия е спечелила, както и количеството пари, които не бяха похарчени за училища, пътища и болници — всичките тези пари в имоти, швейцарски банкови сметки, акции и хеджфондове, управлявани в полза на Путин и неговите приближени"
Според Браудър, през " първите си 8 или 10 години начело на Русия Путин е гледал да открадне колкото се може повече пари".
В периода 2001 – 2007 г. руската икономика нарастваше средно с около 7% на година, а БВП на страната се увеличи шест пъти. На фона на процъфтяващата икономика (благодарение на петрола) през 21 век, Путин консолидира властта, докато в същото време направи приятелите си и себе си изключително богати от държавната хазна.
"Скоро след като превзе властта, Путин даде ясно да се разбере, че възнамерява да премахне елита от времето на Борис Елцин и да създаде нов елит — основно от Санкт Петебург, които бяха също толкова корумпирани, но лоялни само към него", писа наскоро американската журналистка Ан Апълбаум, която е специалист по бившите комунистически държави.
Още от Свят
Defense Express: Украйна вероятно вече използва ракети ERAM с обсег над 930 км.
AGM-188A Rusty Dagger е оборудвана с турбореактивен двигател, който ѝ позволява да поддържа висока дозвукова скорост по целия маршрут към целта
Антикорупционният орган: От правителството на Орбан трябва да бъдат разследвани за изчезнали милиарди от ЕС
Правителството е похарчило около 10 милиарда евро за три фирми през последните четири години
Бивш външен министър на Русия: За САЩ настъпи най-добрият момент да принудят Путин да прекрати войната
„Путин е безмилостен, но не е самоубиец. Той много по-вероятно ще запази властта си над Русия в международно признатите ѝ граници, отколкото да рискува да предизвика катастрофа с екзистенциални мащаби“, пише Андрей Козирев п