Властите на Русия за пореден път атакуват там, където никой не очаква – след превземането на Крим и Донбас в Украйна, всички мислеха, че следващите жертви на агресивната външна политика на Москва ще бъдат съседните балтийски държави, Финландия, Молдова или Полша.

„Нова арена за противопоставяне на Русия и Запада става Босна. Москва подкрепи провеждането на референдума в Република Сръбска (РС) за фактическо излизане от системата на босненското правосъдие. Западът оцени тази стъпка като крачка за отделяне на РС, за да спре интегрирането на Босна и Херцеговина в ЕС“, пише кореспондентът на авторитетния руски бизнес всекидневник „Коммерсантъ“ за Западните Балкани Генадий Сисоев.

Вестникът припомня, че миналата седмица руското МВнР нарече „оправдано“ решението на парламента на РС да проведе референдума за наличие на доверие към правосъдната система. Босненските сърби призоваха властите в Сараево „към диалог“ - те заплашиха, че в противен случай „страната е заплашена от дестабилизиране“.

„По този начин Москва еднозначно подкрепи решението на президента на РС Милорад Додик, инициирал референдума за де факто излизане от правната система на Босна“, пише „Коммерсантъ“.

Въпросът за референдума, гласуван през юни 2015 г. от парламента на РС, гласи: „Подкрепяте ли противоконституционното и нелегитимното налагане на закони за съда и прокуратурата и имплиментирането на решенията им в Република Сръбска?“.

В Сараево реагираха остро, приемайки референдума като удар по териториалната цялост на Босна и Херцеговина.

„Това е най-сериозното нарушение на Дейтънските споразумения. Додик от десет години насам с реториката и действията си дестабилизира Босна“, заяви членът на президиума на БиХ Бакир Изетбегович. ЕС и САЩ чрез върховния представител на ЕС Валентин Инцко обвиниха лидера на РС в „миниране на европейския път на Босна“ и му препоръчаха „да не си играе с огъня“.

Руският посланик в Сараево Петър Иванцов обаче заяви, че никой нямал право да игнорира решението на парламента на РС, който представлявал половината от населението на Босна:

„Ролята на световната общност и върховния представител не е в това да слагат етикети, а в това да насърчават междуетническото помиряване“.

По-рано Москва наложи вето на британската проекторезолюция за Сребреница, което трябваше официално да обяви масовото убийство на 8 хил. мюсюлмани в Босна през 1995 г. за „геноцид“.

Тогава посланикът Иванцов не отиде на траурните мероприятия по повод 20-та годишнина от трагедията, където с камъни бе посрещнат сръбският премиер Александър Вучич.

Експерти не се учудват на позицията на Москва, която е против евроинтеграцията на Сараево.

„Додик явно действа в координация с Москва и създава атмосфера, която слага под въпрос самото съществуване на Босна“, коментира политологът Душан Янич.

Неговият колега от Форума за международни отношения в Белград Душан Симеонович пък смята, че „Русия се стреми да запази влиянието си на Балканите и Република Сръбска е подходящият за целта инструмент“.

В момента единствено Белград може да спре откриването на „втори фронт“ за „война“ на Москва с ЕС и САЩ – сръбският премиер Вучич, дошъл на власт с приоритет „евроинтеграция“ препоръча на Додик „добре да претегли решението си за референдума“.

Превод: Николай Марченко