Константин Егерт*, радио "Коммерсант FM"

Руските медии показват Украйна като назидателен пример за това, какво става с една държава, в която хората не слушат управляващите. Така Кремъл се бори срещу "оранжевата технология" за смяна на властта, пише К. Егерт.

"Чухте всичко за Леонид Брежнев, а ето и прогнозата за времето", така шегобийците навремето пародираха централната информационна емисия "Время" на Съветската телевизия . Всичко, което генералният секретар на КПСС правеше или говореше, моментално се превръщаше във водеща новина. В наши дни шегата би трябвало да звучи вече по следния начин: "Чухте всичко за Украйна, а ето сега и прогнозата за времето". Дори репортажите за визитите и публичните изяви на Владимир Путин бледнеят пред огромното количество специално обработена и поднесена информация за съседната страна.

В края на март практически всяка новинарска емисия на държавните телевизионни канали започваше с информации за конфликта около фирмата "Укрнафта" и ролята на вече бившия губернатор на Днепропетровска област - Игор Коломойски в този конфликт. В деня на оставката му се стигна дотам, че програмната реч на руския президент Путин пред ФСБ не стана новина номер 1, както е обичайно. Сега, както се и очакваше, никой вече не си спомня за бившия губернатор на Днепропетровска област, макар че през миналата година Игор Коломойски беше нещо като руска телевизионна звезда.

На борба срещу "оранжевата технология" за сваляне на властта

Логиката, фактите и обективността на руската телевизия, а именно тя формира възгледите на болшинството руснаци, са се превърнали в нещо напълно второстепенно по отношение на основната й задача. А тази задача е много проста - да поддържа страх и постоянен ужас от случващото се в Украйна. Това е необходимо, за да не бъде допуснат някакъв вид "Майдан" и в Русия.

От гледна точка на руското ръководство, всичко свързано с Украйна представлява вътрешен проблем за Русия и то още от далечната есен на 2004 година. "Оранжевата революция" принуди обитателите на Кремъл да се замислят за феномена "people power" /силата на народа/ в постсъветското пространство. Още повече, че тогавашната загуба на Виктор Янукович на президентските избори беше до неотдавна единственото значимо политическо поражение на президента Владимир Путин.

Изводът, до който стигна руското ръководство, се превърна и в негов политически избор, от който то сега едва ли може да се откаже. Тази му позиция може да се резюмира така: на практика не съществува никакво народно волеизявление, а само комбинация от пари, медийни ресурси и политически оръдия, които насъскват тълпата срещу властта. Ако пресечеш паричните потоци, поставиш под контрол медиите и непрестанно търсиш врагове, можеш да правиш каквото си поискаш с която и да е страна. Всичките тези десет години на борба с онова, което руските политически консултанти наричат "оранжевата технология", станаха основен компонент на вътрешната и външна политика на Москва.

Първо "Арабската пролет", а после и опозиционните митинги от 2011-2012 г. в самата Русия само затвърдиха убеждението на Кремъл, че главната опасност произтича от хората, които излизат на протест по площадите. А новият "Майдан" от 2013-2014 година и падането на режима на Виктор Янукович се превърнаха в истински кошмар за руското ръководство. Призракът от 2004 година отново надвисна над московските кабинети.

Митологизиране на реалността и реалност на митовете

Решението Украйна да бъде превърната в нагледен и назидателен за руснаците пример за това, какво се случва с една държава, в която хората не слушат властите, беше взето през 2014 година. И оттогава руските медии неуморно изпълняват тази задача. Засега успешно.

Неотдавна се завърнах от Лвов, където взех интервю от кмета Андрей Садов. Парадоксалното е, че доста от моите московски познати, и то хора образовани, политически активни и ползващи интернет, ме посрещнаха с въпроса: "Как успя да оцелееш там? Сигурно никой не е искал да разговаря с теб на руски?". Отговорът ми, че не съм се сблъскал с никакви трудности, определено породи у тях известно недоверие. Това, разбира се, е мое лично преживяване, но социологическите проучвания постоянно го потвърждават.

Над 50% от руснаците, а според някои данни дори над 60 на сто от тях смятат, че получават пълна и обективна информация за случващото се в Украйна от руските телевизии. Впрочем, Украйна от руските телевизионни екрани и истинската Украйна се различават толкова радикално, че някой би могъл да сметне, че става дума за две съвсем различни държави. Рано или късно разнобоят между митове и реалност ще доведе до сериозни политически последствия - за руското общество и за руските власти. А дотогава, Игор Коломойски ще има възможност да се завърне на телевизионните екрани в Русия и да изпълни някоя нова роля в почти документалния сериал "Как изгубихме Украйна".

*Константин Егерт е руски журналист и коментатор на радио "Коммерсант FM"

Дойче Веле

П.П. Заглавието е на Faktor.bg