Сръбският министър на отбраната Александър Вулин смята, че Сърбия трябва да поиска споразумение за разделяне на Косово, за да прекрати спора, който пречи за присъединяването на западната ни съседка към Европейския съюз, съобщава „Ройтерс”.
Белград отказва да признае независимостта на Косово, нейна бивша област с малцинство от 120 хиляди етнически сърби. В изказването си по време на кръгла маса за Косово, Вулин не уточни коя част от страната смята, че трябва да бъде присъединена към Сърбия, но в миналото неведнъж са правени подобни предложения за Северно Косово.
В Северно Косово, което е отделено от станалата част на страната от река Ибър, живеят 50 хиляди етнически сърби, които се противопоставят на Прищина и все още смятат сръбското правителство за свое. Над 90 процента от общо 1,8 милиона жители на Косово са етнически албанци.
Сръбският външен министър Ивица Дачич по-рано също спомена, че подялбата е възможно решение за териториалния спор, но подчерта, че тя не е правителствена политика.
Според споразумение с Белград, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г., Прищина се съгласи да предостави на косовските сърби по-голяма автономия и да даде на православните манастири в Косово статут на защитени обекти. Повечето косовски албанци се противопоставят на тези мерки, опасявайки се от сръбско влияние.
На този фон върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини коментира днес, че разширяването на ЕС с държави от Западните Балкани през 2025 г. „не е срок, а реалистична възможност”.
„ЕС никога няма да приеме държава, която не е уредила двустранни спорове. Не само в интерес на Сърбия, а и на Косово е намирането на решение. Искаме да изнесем стабилност, а не да внесем нестабилност”, отбеляза еврокомисарят по въпросите на съседството Йоханес Хан.
Фактор
Белград отказва да признае независимостта на Косово, нейна бивша област с малцинство от 120 хиляди етнически сърби. В изказването си по време на кръгла маса за Косово, Вулин не уточни коя част от страната смята, че трябва да бъде присъединена към Сърбия, но в миналото неведнъж са правени подобни предложения за Северно Косово.
В Северно Косово, което е отделено от станалата част на страната от река Ибър, живеят 50 хиляди етнически сърби, които се противопоставят на Прищина и все още смятат сръбското правителство за свое. Над 90 процента от общо 1,8 милиона жители на Косово са етнически албанци.
Сръбският външен министър Ивица Дачич по-рано също спомена, че подялбата е възможно решение за териториалния спор, но подчерта, че тя не е правителствена политика.
Според споразумение с Белград, постигнато с посредничеството на ЕС през 2013 г., Прищина се съгласи да предостави на косовските сърби по-голяма автономия и да даде на православните манастири в Косово статут на защитени обекти. Повечето косовски албанци се противопоставят на тези мерки, опасявайки се от сръбско влияние.
На този фон върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини коментира днес, че разширяването на ЕС с държави от Западните Балкани през 2025 г. „не е срок, а реалистична възможност”.
„ЕС никога няма да приеме държава, която не е уредила двустранни спорове. Не само в интерес на Сърбия, а и на Косово е намирането на решение. Искаме да изнесем стабилност, а не да внесем нестабилност”, отбеляза еврокомисарят по въпросите на съседството Йоханес Хан.
Още от Свят
Тежък удар за Бабиш: Прозападната опозиция с голяма победа в Чехия на изборите за Сената
Управляващата коалиция претърпя много тежко поражение, като опозицията запази контрола над горната камара
Франция пламна заради скъпотията: масови грабежи и сблъсъци с полицията в големите градове
Поскъпването на живота във Франция изкара французите по улиците на Париж, Бордо, Лион, Ница, Марсилия
Провокация на дронове над Черно море, румънски изтребители ги свалиха
Министърът на отбраната Раду Мируца съобщи, че безпилотните апарати са били унищожени малко след като са навлезли незаконно във въздушното пространство на Румъния