24 Ноември, 2024

Таен съпруг държи ключа към терористичната организация на “бялата вдовица”

Таен съпруг държи ключа към терористичната организация на “бялата вдовица”

Името й се свързва с клането в търговския център „Уестгейт“ в кенийската столица Найроби. От досие в Склотланд Ярд става ясно, че майката на четири деца, която приема исляма още като ученичка, е заподозряна в това, че е мозъкът на тази зловеща акция,  при която бяха убити 67 души. Тя е издирвана и във връзка с заговори в ролята й на голям играч на разклонението на „Ал Кайда“ в Сомалия - „Ал Шабаб“.

В същите тези папки има информация, че Саманта се омъжила тайно за бивш офицер от ВМС на Кения, след като “бялата вдовица”, както е известна още тя, напуснала Великобритания заедно с децата си през 2009 г. и е в неизвестност от над 20 месеца. Разследване на „Мейл он Сънди“ разкри, че сегашният й съпруг е мъж на име Абди Уахид, навършил 40 години, който може да пътува свободно. Смята се, че в момента той се намира в Европа. 

Уахид е бил арестуван през 2011 г., когато полицията е открила, че къщата му в крайбрежния град Момбаса е бил превърнат в потенциална фабрика за бомби от Лютуайт и нейните съмишленици. Срещу него обаче не са били повдигани обвинения.

Не е ясно до каква степен той е бил запознат с дейността на съпругата си. Но детективите са на мнение, че той може да държи ключа към разкриването на цялата й терористична мрежа. Също не е ясно, кога точно двамата са сключили брак, но Лютуайт очевидно е изоставила стария си живот във Великобритания преди сватбата и вече е била силно замесена с „Ал Шабаб“. Според полицията, Уахид разполага с доста информация за пътуванията на Лютуайт и контактите й и, най-вече, за нейното сегашно местоположение.

 

Сподели:

Румъния избира президент

Кандидатите за президентския пост са 13

Британският министър Пат Макфадън: Русия е агресивна и безразсъдна в киберпространството

Кремъл е дал на „неофициални хактивисти“ картбланш за безнаказаност

Конференцията по климата: ООН одобри 300 млрд. долара за бедните страни

Споразумението от Баку увеличава сумата, която развитите страни трябва да предоставят - сега тя е не по-малко от 300 милиарда долара годишно до 2035 г.