Ейбрахам Линкълн, Джордж Вашингтон, Уинстън Чърчил и дори Барак Обама: има много исторически личности, към които американците са се обръщали за вдъхновение в моменти на политическа безизходица. Това е още по-вярно, когато става въпрос за междинните избори, които се състояха само преди една седмица. Но наскоро аз открих дори по-изненадващ лидер, който предлага множество политически уроци, които си струва да споменем: Чингис хан, пише Кейси Чалк, който смята, че „бруталният военачалник е разбирал как да управлява далновидно и дори хуманно“. Материалът е публикуван от електронното издание на авторитетното списание The American Conservative. Агенция „Фокус“ го предлага без редакторска намеса.

„Напълно сериозен съм.
Като бивш учител по история аз взех да чета „Ченгиз Хан и създаването на модерния свят“ на Джак Уедърфорд, защото осъзнах, че знам относително малко за един от най-влиятелните хора в човешката история. Учените са изчислили, че 0,5% от хората имат ДНК от Чингис Хан, което е може би един от най-добрите начини да се определи историческото значение на някой. Но това е само върхът на айсберга, Монголският военачалник завладява огромна част от цивилизования свят на XIII век, включително една трета от населението му. Той създава една от първите международни пощенски системи. Той изповядва универсална свобода на религиите на всичките територии, които е завладял – всъщност, някои от най-прославените му генерали са християни.

Разбира се, Чингис Хан също е генерал, който не показва никаква милост към враговете, които му се изпречват на пътя, сравнявайки цели градове със земята и използвайки заловени мирни граждани като заместител на гюлета. Въпреки това, дори най-жестоките военни гении (например Наполеон) продължават да са гении и ни бихме били разумни да помислим какво ги прави успешни, особено ако са такива, които са били считани за аутсайдери. В случая на Ченгис Хан ние имаме лидер, който изминава пътя от абсолютна неизвестност в едно от най-затънтените ъгълчета на Азия до най-великата, най-ужасяваща военна фигура на средновековния период и може би, въобще в човешката история. Това не е късмет – монголецът на име Темуджин не е бил само надарен военен стратег, но и далновиден, хитър политически лидер.

Докато Чингис Хан консолидира контрола си върху отчаяните племена от степта на Северна Азия, той обръща традиционната властова структура с главата нагоре. Когато едно от племената не изпълнява обещанието си да се присъедини към него във война и разграбва лагера му, докато той отсъства, Чингис хан безпрецедентен ход. Той свиква курултай (събрание на изтъкнатите монголски родове – бел. „Фокус“) и повдига дело срещу главите на другия род. Когато ги обвиняват за виновни, хан ги екзекутира като предупреждение за останалите аристократи, че те вече няма да получават специално отношение. След това той окупира земите (може би, стадата, защото земята е относително понятие за конните народи – бел. „Фокус“) и разпределя останалите членове от племето между собствените си хора. Това не се прави с цел робство, а е начин за инкорпориране на завладените народи в собствената му нация. Монголският лидер прави символичен акт като осиновява едно сираче от вражеското племе и го отглежда като свой собствен син.

Уедърфорд обяснява: „Независимо от това дали тези осиновявания са започнали от сантиментални причини или от политически, Темуджин показва силен нюх за символическото значение и практическата полза от подобни действия в обединяването на своите последователи чрез използването на фиктивна родственост“. Чингис Хан използва тази стратегия също и във военното дело, избягвайки отличителните знаци, които показват неравнопоставеност между отделните племена. Например, всички членове е трябвало да извършват определена обществена дейност. Уедърфорд добавя: „Вместо да използва едно единствено етническо или племенно име, Темуджин все повече се отзовава за своите хора, като за Хората на платнените стени, визирайки материалът, от който са направени техните шатри“.
Америка, за разлика от това, изглежда разделена не само по партийни линии, но и по раса и език също. Има също все по-задълбочаващи се различия между технократите от елита и работническата класа, или „заменимите“. И двете страни преследват политики, които задълбочават различията и често измислят схеми да ги използват, за да получат политически придобвки. Каквато и форма да приемат – политики на идентичността, или мимикриране – споровете, които причиняват нанасят непоправими щети на всичко, което е останало от идеята за единна Америка. Най-добрите политически лидери са тези, които, колкото и несъвършено, намират начин да превъзмогнат много от различията в нацията и да се обърнат към обща кауза, за която призовават всички хора, независимо от привилегиите им, да участват в ключови дейности, които и определят гражданството.

Великият хан също е виждал индивидуалностите не като автономни автомистични личности, свързани със своите семейства и местни общности, а по-скоро като неразривно свързани с него и идеята му. Например, „единичният индивид няма правно съществуване извън контекста на семейството и по-големите единици, към които принадлежи; ето защо семейството носи отговорността за осигуряването на доброто държание на своите членове... за да бъдеш монголец, трябва да живееш в справедливо общество“. Това означава, на практика, че по подразбиране социалната отговорност изисква от индивидуалностите да бъдат отговорни за членовете на своето семейство и непосредствената общност. Ако член на семейството извърши престъпление, цялото то ще бъде подложено на проверка (и ще плаща за него, защото монголците най-често плащат с пари и добитък за престъпленията и много рядко с човешки живот, поради оскъдността му в степта – бел. „Фокус“). Макар че подобна парадигма очевидно не е идеална, тя отразява признанието на Чингис хан, че колкото по-силни са нашите връзки с нашите семейства, толкова по-силна е сплотеността на по-голямото общество. Политиците трябва също така да провеждат политики, които подкрепят и укрепват семейството, "първото общество", вместо да го подкопават или предефинират.
Има и други скъпоценни камъни на мъдростта, които могат да бъдат възприети от Чингис Хан. Той приема висока степен на провинциализъм в своята империя, което е отражение на древна форма на субсидарност. Уедърфорд пише: „Той позволява на групите да спазват трафиционното си право в района, доколкото то не противоречи на Великия Закон, който функционира като върховен Закон или общ закон за всички“. Това е още една важна задача за националните лидери, които трябва да се опитват да зачитат и дори насърчават местните правителства и икономики, вместо да прилагат еднакви решения за всички.

Той е и еколог, кодифицирал „съществуващите идеали, които забраняват лова на животни между март и октомври по време на размножителния период“. Това гарантира запазването и устойчивостта на родните земи на монголите и съответно, начинът им на живот. Той признава значението на религията и площадите, като изключва от данъци религиозните лидери и тяхната собственост, а освен това ги освобождава от всички видове обществени задължения. В крайна сметка той разширява това и за други основни професии, като държавни служители, погребални агенти, доктори, адвокати, учители и учени. Разбира се, в нашето сегашно положение, някои от тези професии вече са добре компенсирани за своята работа, но други, като учителите, ще имат ползи от освобождаването от данъци.
Няма съмнение, че Чингис Хан е брутален мъж с кърваво наследство. И все пак към това насилие се добавя проницателното политическо разбиране, което е основата, за да създаде една от най-великите империи, които светът някога е виждал. Той премахва традиционното племенно преклонение пред елитите в полза на обикновения човек, той преследва политики, които събират отчаяните хора под едно знаме и често избягва тактиката на изгорената земя в полза на милостта за своите врагове. Всъщност, ако вражеският град се предаде незабавно на монголците, неговото население почти не вижда промени в своя начин на живот. Както отбелязва Уедърфорд, той се опитва да предаде тези уроци на своите синове преди да умре:
Опитал се е да ги научи, че ключът към лидерството е самоконтролът и особено овладяването на гордостта, която понякога е по-трудна, обяснява той, за покоряване от дивия лъв и яростта, която е по-трудна за побеждаване от най-великия борец. Той ги предупреждава никога да не се мислят за най-силните или най-умните. Дори върху най-високата планина стъпват животни, предупреждава ги той. Когато животните се качат на върха на планината, те са по-високи от нея.
Може би, ако американските политици възприемат тази страна на Великия Хан, фокусирайки се върху по-големия идеал, вместо върху неуморното печелене на точки, ние можем да постигнем същото ниво на национален успех, без ужасяващите кръвопролития.