Председателят на Европейския съвет Доналд Туск разкритикува днес руско-германския проект за подводен газопровод "Северен поток-2" като несъвместим с целите на енергийния съюз, геополитически недалновиден и основан на двойни стандарти.

"За Италия, за България и за други държави-членки беше също важно да се изясни защо "Южен поток" беше невъзможен, а "Северен поток-2" е възможен?", каза Туск на пресконференция след заключителното заседание на среща на върха на ЕС днес. То обсъди състоянието на изграждащия се в ЕС енергиен съюз.

Туск подчерта, че заключенията на срещата са ясни, че "преди всичко трябва да спазваме нашите правила, нашето европейско законодателство".

"От моя гледна точка "Северен поток-2" не помага на диверсификацията и не би намалил нашата енергийната зависимост", каза Туск. "Но, разбира се, за Комисията е да приключи своята техническа и правна оценка дали той съответства или не на нашите заключения днес".

По думите му новата тръба, свързваща Русия и Германия пряко под Балтийско море, ще съсредоточи 80 на сто от руските газови доставки, ще изолира Украйна и свързаните с нея източноевропейски страни и ще даде на руския газов монопол "Газпром" повече от 60-процентов пазарен дял в Германия.

Лидерите са се обединили около становището, че всички големи инфраструктурни проекти в ЕС трябва да отговарят на целите на енергийния съюз - т.е. да намаляват енергийната зависимост на Европа и да разнообразяват източниците на доставките - и че въпросът със "Северен поток-2" "трябва да се решава като европейски, а не като двустранен".

"Северен поток беше обсъждан, тъй като няколко лидери повдигнаха въпроса", каза Туск. "За да бъдем точни, всички се съгласихме, че която и да е нова инфраструктура трябва напълно да съответства на всички цели на енергийния съюз като намаляване на енергийната зависимост и диверсификация на източниците и маршрутите на доставки, което е особено важно, що се отнася до "Северен поток - 2".

"Всяка нова инфраструктура трябва изцяло да спазва Третия енергиен пакет и другото приложимо европейско законодателство", каза Туск, визирайки пазарните правила за енергетиката в ЕС. "Комисията е оценила, че ако "Северен поток-2" бъде построен, ще увеличи зависимостта на Европа от един доставчик и ще концентрира 80 процента от вноса на руски газ по един маршрут".

"Той също би довел до господстваща позиция на "Газпром" на германския пазар, увеличавайки дела му над 60 на сто", добави председателят на Европейския съвет.

От оценката на Комисията ще зависи дали "Северен поток" ще получи какъвто и да е вид подкрепа - политическа, правна, финансова - от ЕС или от някоя от неговите държави-членки, каза още Туск.

Лидерите се обсъдили и "геополитическия контекст и проблемите, които Северен поток-2 би създал, пресушавайки транзита през Украйна", посочи той.

Родната на Туск Полша е между седем държави-членки, които подписаха писмо до Комисията рещу "Северен поток". България, Румъния и Словения, отказаха да се присъединят, изтъквайки по-различния си интерес. Министър-председателят Бойко Борисов обясни на 29 ноември, че българският приоритет е газовият хъб край Варна, който предполага съживяване под някаква форма на "Югжен поток". Доколкото Европа би подкрепила това, страната ни не е против "Северен поток -2".

Група европейски компании подписаха през септември споразумение с "Газпром" да разширят "Северен поток", който заобикаля Украйна. Русия спря на 25 ноември доставките за Украйна, позовавайки се на неплатени сметки. Украинското правителство пък забрани на държавната енергийна фирма "Нафтогаз"да купува руски газ, за да намали зависимостта от Москва. Страната се снабдява от собствени резерви и от обратен поток от Словакия, каза Европейската комисия.

Другата стъпка на Русия да изолира Украйна от газовия транзит към Европа е проектът "Турски поток", който измести трасето на бившия "Южен поток" през България към южната ѝ съседка. Този проект обаче е под въпрос след като Турция свали руски бомбардировач на границата си със Сирия.

Отношенията между ЕС и Русия са обтегнати, откакто тя анексира Крим и подкрепи бунта на етнически руски сепаратисти в Донбас, откъсвайки по този начин ключови територии от Украйна. ЕС и Русия си наложиха взаимно икономически санкции, както и черни списъци с лица и фирми с визови забрани и замразени авоари.

Комисията иска да намали зависимостта на ЕС от руските доставки. Заместник-председателят ѝ по енергийния съюз Марош Шефчович многократно отбелязва, че преместването на маршрута през Украйна ще бъде икономически необосновано и правно атакуемо, защото дългосрочните търговски договори за внос на руски газ изрично посочват точките на доставка, които са по границите на Украйна.