Революционните промени в Кишинев, където само за дни се формира съвсем друг политически пейзаж, показват, че при очевидни поводи Русия е напълно способна да договаря съвместни действия с ЕС и САЩ.

Прагматичната политика често поражда най-изненадващи алианси, както ясно пролича от създаването на управляващата коалиция в Молдова, включила "проевропейска" и "проруска" партия, също и от бягството в Швейцария на най-едрия молдовски олигарх Владимир (Влад) Плахотнюк, дълги години манипулирал парламента, правителството, конституционния съд и държавните финанси, пише  Иван Преображенски от РОСБАЛТ.

Кризата в Молдова започна след парламентарните избори от 24 февруари. Спечели ги Партията на социалистите, подкрепена от президента Игор Додон, който редовно прави посещения в Москва. Тя обаче не можеше самостоятелно да състави правителство. В началото се очертаха три начина за излизане от кризата, но после "изникна" и четвърти, най-радикалният.

Първият вариант предвиждаше социалистите да бъдат отстранени от властта въпреки победата им и да се формира условно "демократична" коалиция, обединяваща Демократическата партия, контролирана от олигарха Плахотнюк, с всички условно проевропейски сили. Кажи-речи такъв алианс управляваше в Молдова през последните години - и резултатите не са успешни. Стига да си припомним скандала с банките, най-големия досега в страната. Тогава се разбра, че от трите най-големи финансови учреждения са откраднати към един милиард долара - гигантска сума за една от най-бедните европейски страни. Нищо чудно, че този път проевропейските партии не склониха.

Втори вариант бе да сключат съюз проруският президент Додон и олигархът Плахотнюк. И според изтичания в печата дори се преговаряло за това. Но двамата не се спогодили. Зад гърба на Додон стоял Кремъл, запазил по-скоро лош спомен за отношенията с вече бившия главен молдовски "кукловод". А и самият Плахотнюк нямал готовност за компромиси. Така не се стигна до коалиционно правителство на демократите и социалистите.

Тогава бе задействан трети вариант. Той се разви след посещение в Кишинев на руския вицепремиер Дмитрий Козак, отговарящ неофициално за отношенията на Русия с Молдова и със самопровъзгласилата се Приднестровска Молдовска република, откакто едва не осъществи план за обединяването им (т. нар. план на Козак).

Докато губещият властта екип на Влад Плахотнюк се готвеше да свика нови, предсрочни парламентарни избори, Партията на социалистите договори коалиционен кабинет с проевропейския, "десен" блок "Акум", на чийто лидер Мая Санду щедро отстъпи ключовите пълномощия и самия премиерски пост.

Но ето че демократите пуснаха в ход четвърти вариант - обезсмислиха ситуацията. Плахотнюк и предишното правителство нарекоха новата коалиция незаконна. В това ги подкрепи молдовският конституционен съд. Той неведнъж вече бе участвал в конфликтите на правителството с президента, бранейки екипа на Плахотнюк - временно отстраняваше президента от власт с мотива, че последният не можел да си изпълни задълженията. Например когато Додон се мъчеше да блокира назначаването на нов министър на отбраната. Също и този път КС прехвърли президентските пълномощия на председателя на парламента - именно той съобщи за предстоящите предсрочни парламентарни избори.

Тук обаче Плахотнюк сгреши. Показа се прекалено радикален. Практически едновременно и както стана ясно впоследствие - съгласувано, Русия, САЩ и ЕС признаха новото правителство начело с Мая Санду. Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция подчертаха в декларация, че подкрепят правителството на Молдова, избрано от парламента, и самия парламент, и че се обявяват против намесата на конституционния съд и на бившето правителство в молдовския политически процес.

Русия от своя страна не изключи предсрочни парламентарни избори (навярно за да схване Западът, че Кремъл има и резервни варианти), но като цяло също се изказа в полза на новата управляваща коалиция. Накрая, според слуховете в Кишинев, решаваща роля изиграл американският посланик. Щом вече станало дума старите власти - въз основа на решението на КС, да употребят сила срещу новия парламент, правителството и съюзилия се с тях президент, американският дипломат се отбил за четвърт час да си поговори с Влад Плахотнюк.

В резултат от този троен натиск олигархът практически незабавно замина за Швейцария, "при семейството си", по съображения за сигурност, както сам информира по-късно. После си събраха багажа и излетяха от Кишинев с частните си самолети другите водачи на Демократическата партия и на правителството, изгубило властта. Конституционният съд пък се събра и постанови, че предишните му решения са взети "под натиск". След което за има-няма пет минути отмени всичко, прието от него предния ден.

Доста своеобразен, прочее, триумф на демокрацията в една отделно взета страна. И всичко това, защото интересите на Русия, САЩ и ЕС не само съвпаднаха - те с готовност обясниха на молдовските си сателити, че е необходимо да сключат приятелско споразумение срещу Плахотнюк. В случая именно той бе нарочен за "абсолютното зло". Естествено не като мащабна заплаха за целия свят, а защото бе демонстрирал на всички, не само на Русия, пълното си нежелание да спазва постигнатите споразумения. Сиреч това, че все гледа "да избудалка" партньора, както казваме в постсъветското пространство.

Сега в Молдова естествено ще зараздават първо оставки и присъди, други пък ще бъдат оневинени, както стана вече с проруския молдовски политик Ренато Усати. После, щом се отърват в общи линии от "наследството на Плахотнюк", условните прозападни сили със сигурност пак ще влязат в клинч с не по-малко условните проруски. Същевременно и едните, и другите (както вече заявиха) ще молят чуждестранните си покровители да отворят за Молдова кранчето на външното финансиране, практически секнало по времето на Плахотнюк. Всеки ще се хвали какви суми е успял да изтръгне.

В молдовската "бърза революция" явно виждаме редкия случай, в който населението наистина ще спечели от започналите промени. И то не само от подновяването на външната икономическа помощ и от новите заеми, а на първо място затова, че за благосъстоянието на хората и демокрацията всяка конкуренция, дори конфронтация между различни сили (освен военната) винаги са за предпочитане пред монополизация на страната от един-единствен клан.

БТА