Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган се срещна с гръцкия премиер Алексис Ципрас, който е на двудневно посещение в страната.

"Ние вече си сътрудничим в толкова важни енергийни проекти като Трансадриатическия газопровод, но бихме искали да имаме по-широко сътрудничество за "Турски поток", заяви гръцкият премиер, който за пореден път обявява желанието на Атина да се включи в газопровода, за който се говори усилено, че ще мине от турска територия към България и после през сръбска територия.

"Ние говорихме и за това, че енергетиката трябва да се превърне в мост на сътрудничество, а не препятствие, не повод за стълкновения в региона“, каза още Ципрас.

Ципрас и Ердоган обсъдиха Кипърския въпрос като отбелязаха напредък в преговорите. Ципрас каза, че е била дискутирана необходимостта за намиране на справедливо решение в рамките на резолюциите на ООН, което да бъде "в полза на целия кипърски народ, на кипърските гърци и турци".

Основен фокус на разговорите беше и темата за осемте турски офицери, избягали на гръцка територия след проваления преврат през 2016 година.

По време на съвместната пресконференция след двучасовите преговори на четири очи, Ердоган призова Гърция да не приема бегълци на своя територия Ципрас от своя страна отговори, че Атина се съобразява със съдебните решения в Гърция, но това не означава, че приема терористи.

Каква точно ще бъде съдбата на осмината военнослужещи не стана ясно.

Ердоган прояви силен интерес по отношение на мюсюлманите в Западна Тракия. Той настоя за преки избори на мюфтии.

Друга дискутирана тема беше тази за миграцията. Ердоган критикува ЕС като заяви, че до момента Турция е спазила всички условия по договора с Брюксел за мигрантите, подписан през 2016 г., но общността – не е.

Ципрас изрази увереност, че диалогът между Атина и Анкара през последните години е станал откровен и е важен не само за двете държави, но за целия регион.

По отношение на Егейския въпрос, гръцкият премиер е изразил също и силна тревога за опасната военна ситуация. Двете страни планират да предприемат мерки за изграждане на доверие и да се върнат към модела на предварителните разговори по отношение на демилитацията на Егейския континентален шелф. Анкара твърди, че де факто има достъп до по-малко от 10% от ресурсите на шелфа.