Иван Кръстев, Портал Култура*

На 15 януари руснаците разбраха, че повече никога няма да имат възможност да гласуват за Владимир Путин. Разбраха обаче, че в обозримо бъдеще ще продължат да съжителстват с него.

В годишното си обръщение за състоянието на нацията Владимир Путин обеща да напусне президентството през 2024 г., когато изтича настоящият му мандат. И в същото време очерта поредица от широки конституционни реформи, които вероятно ще влязат в сила до края на тази година: Русия ще си остане президентска република, но следващите президенти ще имат лимит от два мандата. Парламентът ще има право да назначава министрите в правителството, включително министър-председателя. (В момента те се посочват от президента и се одобряват от парламента.) Промените предвиждат и предоставяне на допълнителни правомощия на Държавния съвет, който сега има статут на неособено влиятелен консултативен съвет, което кара мнозина да смятат, че самият Путин вижда себе си след 2024 г. като негов председател. В резултат на тези промени след четири години Владимир Путин ще може да слезе от сцената и да се фокусира върху управлението на света, докато неговите сътрудници ще се фокусират върху управлението на Русия.

Защо могъщият президент на Русия избра този път? През 2018 г. президентът на Китай Си Дзинпин промени конституцията на страната си, за да може без ограничение да остане на власт. Путин лесно би могъл да стори същото, ала реши да не го прави. Моментът, избран от Путин, повдига и други въпроси: защо той предлага тези конституционни промени сега, четири години преди края на своя мандат, по начин, който прилича повече на дворцов преврат, отколкото на политическа реформа?

Времето и същината на предложените конституционни промени показват, че Путин съзнава, че режимът му е в криза, и се съмнява в жизнеността на установената от него система на личен режим, когато той престане да я ръководи. Той чудесно разбира, че възхваляваната от неговите апологети политическа стабилност в действителност е политическа стагнация и че обществената подкрепа за режима намалява. Напълно възможно е протестите миналото лято в Москва и нарастващата апатия на неговите привърженици да са накарали президента да предложи тези реформи и да поиска промените да бъдат легитимирани чрез общонародно гласуване. Няма да бъде изненадващо, ако референдумът съвпадне с предсрочни парламентарни избори тази есен и така още тази година бъде поставено началото на прехода във властта.

Разглеждайки решенията на Владимир Путин, човек не може да избяга от усещането, че той е преследван от образа на склеротичното и немощно ръководство на Съветския съюз от края на неговото съществуване. Този период доведе до висока престъпност, икономически упадък и хаос. Руснаците продължават да се страхуват от това, ето защо Путин не може да допусне народът му да има усещане за връщане към времето на един застинал и застаряващ елит.

Владимир Путин с основание смята, че всяко отваряне на темата за негов възможен наследник ще представлява екзистенциална заплаха за властта му. Противно на плана на Борис Елцин за прехода във властта – известен като "Операция Наследник" – играта на Путин най-добре може да бъде описана като "Операция без наследник". Следващият президент на Русия няма да бъде следващият лидер на Русия, така че обществото може да престане да се интересува кой ще бъде той.

Изборът на Михаил Мишустин за министър-председател е показателен как Путин смята да пренареди своя оркестър: Мишустин, който встъпи в длъжност веднага след обявените от Путин промени, има образа на ефикасен ръководител и способен бюрократ, но неговото основно качество е, че никой не би могъл да си го представи като следващия Путин. Стана ясно и че по този начин Кремъл иска да модернизира управлението и да повиши ефективността. Ала модернизацията не означава озападняване. Дигитализираната бюрокрация няма да доведе до по-голяма политическа конкуренция, нито до по-голямо върховенство на закона. Кремъл иска да запази почти пълния си контрол, а в същото време се надява да успее да внесе известна динамика в икономиката.

Повечето коментатори смятат, че Путин ще остане на власт и след напускането на Кремъл, и отричат възможността предложените промени да доведат до каквато и да било либерализация. Може и да имат право. Малко вероятно е Русия да промени курса си във външната политика. Съпротивата срещу Запада е в сърцевината на представата на Путин за руския суверенитет. Ала дългосрочните последици от предложените промени вътре в страната е трудно да бъдат прогнозирани. Изненадващите промени често водят до изненадващи последици.

Като ограничава правомощията на президента, увеличава правата на парламента и превръща сам себе си във върховен център на властта извън Кремъл, Владимир Путин внася институционална конкуренция, каквато досега не съществуваше. Възможно е по този начин той да задейства принципа на "пушката на Чехов". Големият руски писател съветва младите драматурзи, че ако в първо действие на стената виси пушка, в следващото тя задължително трябва да гръмне. Щом управляващите започнат козметични промени само с цел да предотвратят реалните промени, няма гаранции, че промените няма наистина да настъпят.

* Статия е публикувана на английски език в "Ню Йорк Таймс", 27 януари 2020 г.