С навлизането в 2026-та година човечеството прекрачва втората четвърт на XXI век от Рождеството Христово. Това не е просто нов исторически отрязък, а граница между два свята: между епохата на илюзиите и епохата на отговорността; между симулацията на свобода и истинската свобода; между техническата мощ и духовната зрелост. Периодът 2026–2050 г. ще реши дали човекът ще остане субект на историята, или ще бъде редуциран до управляем ресурс.

Знаците на Времето, символите в него и кодовете му са диагноза, а не Апокàлипсис.

Войни, разпад на институции, демографски срив, морална ерозия, технологична концентрация на власт, олигархични мрежи, подменена демокрация: това не са „крайни времена“, а времена на съд над човешката незрялост. Историята не ни наказва. Историята ни изобличава, като ни подлага заедно и поотделно на изпит.

Мирът е абсолютен императив!

Мирът в Украйна е морален тест за цялото човечество и неговите ръководители. Не геополитически, а духовен. Ето защо всички трябва да настояваме: за незабавно прекратяване на кръвопролитието; за мир, основан не на унижение, а на гаранции за живот; за мир, който да бъде постигнат още в първите 33 дни на 2026 г., защото всяко отлагане е рецидивиращо съучастие в престъпление срещу човечеството. Мирът не е компромис със злото. Мирът е границата пред безумието.

Пред очите ни се оформя нов глобален ред: наднационален, корпоративен, алгоритмичен, безличен. Този ред не уважава народите, а пазарите; не защитава личността, а данните; не изгражда граждани и общественици, а потребители; комбинира елементи на нов фашизъм, технократичен тоталитарен контрол и корпоративна автокрация, бизнес-клуб на диктатори. Срещу това не се воюва с революционен патос, а с гражданска и обществена трезвост, духовна автономия, култура на несъгласие и възстановяване на личната отговорност.

Цивилизацията ни има своя ос, това е Справедливостта!

Справедливостта е първата и най-висша добродетел на обществения ред, дори стои по-високо и от свободата. Без върховенство на Правото демокрацията е декор; институциите са фасада; изборите са процедура без смисъл. Дори когато Правосъдието е пленено, дългът към Справедливостта не се отменя. Тя започва не от Съда, а от Съвестта.

Истински духовни водачи, а не фалшиви авторитети

Периодът 2026–2050 г. изисква истински, състоятелни и посветени до жертвеност духовни водачи: не институционални администратори, а свидетели; не говорители, а личности, които водят нагоре, а не управляват надолу. Всяка религиозна институция, която не служи за въздигане на човешката душа, се превръща в идол, а не в жив и състрадателен Богочовешки организъм.

Човекът и изкуственият интелект

Изкуственият интелект е плод на човешкия разум. А човешкият разум е дар от Бога. Истинската опасност не е ИИ, а човекът без морал, който би могъл да го управлява. Пред човечеството стои квантов скок: Естествен интелект плюс Изкуствен интелект могат да доведат до ново познание, нови форми на отговорност и приближаване към богоуподобяването, но само ако бъдат подчинени на етиката, смирението и любовта.

България и Стратегията на Моста

България трябва да избере и да осъществи Стратегията на Моста. България е кръстопът, а не периферия: между Европа, Азия и Африка; между християнството и исляма; между Северното и Южното православие; между Черноморско-Каспийския и Средиземноморския свят; между Йерусалим, Истанбул (Анкара), Лондон, Вашингтон, Виена, Брюксел, Пекин, Москва, Киев, Кайро, Варшава и други стратегически центрове. София е средата на Балканския полуостров и може да бъде център и пулсиращото сърце на съюзни мрежи и канали. Историческото спасение на над 55 000 евреи през Втората световна война е морален капитал, който задължава.

Периодът 2026–2050 г. изисква да се надскочим, без да се надценяваме. Изпълни се времето на ченгесарски номера от миналото: сенките следва да се препогребат заедно с „костите от гардероба“. Време е за зряла държавност, мрежова дипломация, стратегически съюзи и превръщане на София в център на диалог и данни, включително чрез високотехнологична и квантова инфраструктура.

Европа, федерализация или незначителност

Европейският съюз ще бъде атакуван: от външни сили, от вътрешни олигархии, от собствената си нерешителност и от отмиращата си бюрократичност. Отговорът е по-дълбока федерализация, демократична легитимност и общ суверенитет. Или Европа ще стане планетарен и глобален политически субект, или ще се превърне в архитектурен резерват, музей на миналото със застаряващо, но все още заможно население, и единствено пазар за Китай и САЩ.

Тук честитя на всеки горд българин встъпването на България в общата европейска валута, еврото, и възможността духовната и историческата памет на народа ни да бъде представяна достойно чрез националната символика. Нека образът на родоначалника на нашето Възраждане, св. преподобен и богоносен наш отец Паисий Хилендарски, отново послужи за възвръщането на народа ни към славната европейска идентичност на България. Радостно да ликуваме.

Смисълът на битието

Смисълът на човешкото битие в епоха на изобилие и самота изисква програма, защото Кръстът и Възкресението не са минало, а постоянстващо, перманентно възобновяващо се с нови сили и заряд бъдеще. Човекът е венец на Божието творение, но и длъжник на общността. Богатството без отговорност е разпад. Бедността без надежда е престъпление на обществото. Смисълът не е в притежанието, а в призванието.

Програмата е ясна: Вярност и Постоянство в Надеждата. Надеждата не е утеха, тя е задача. Постиженията идват чрез покаяние, чрез всеотдайност, чрез всеобхватна и всеòбична Любов.

Предстои епоха, в която най-важното умение ще бъде да различаваме истината от манипулацията, лидера от фигуранта, свободата от удобството на конформизма, доброто от злото, по плодовете, а не по думите. Защото в условията на непрестанна хибридна война между видими и невидими центрове постоянно ще се осъществява разнородна пропаганда.

Този текст не е край, той е начало. Той е призив към гражданско индивидуално, общностно и обществено пробуждане, духовна зрялост и съзнание за цивилизационна отговорност. Историята не чака, но тя отговаря на онези, които имат смелостта да я водят.

Да, вярно е: периодът 2026–2050 няма да бъде епоха на стабилност. Той се очерта да бъде епоха на избор: между контрол и доверие; между страх и отговорност; между технологично могъщество и духовна мъдрост; между общество от атомизирани индивиди и общност от личности.

Светлото бъдеще, което човечеството винаги е бленувало и сега мечтае с навлизането в новолетието, не означава „безкризисно бъдеще“. То означава бъдеще, в което кризите раждат зрялост, а не озлобление. Истинският напредък няма да се измерва само с БВП, алгоритми и скорости, а с това дали човекът остава разпознаваем; дали децата ни ще имат смисъл да останат хора, а не кибернетични биотехнологични хибриди; дали обществата ще помнят защо съществуват.

Мечтаем за свят, в който човекът не е над Бога, не е под машината и не е срещу ближния, а е

 Свободна, Отговорна и Обичаща Личност,

 жив образ и подобие Божие.

От нас се иска малко: не възстановяване на индивида, а възстановяване на личността в епоха на масово обезличаване чрез игнориране на сърцата. Една от най-големите битки на идните десетилетия няма да бъде военна, тя ще бъде антропологична. Ще се правят опити да се сведе човекът до профил, до поведенчески модел, до данни, до алгоритмична предсказуемост, което вече в някои страни с милиардно население е приложено на практика. Отговорът ни не бива да е бягство от технологиите, а възстановяване на личността: личността, която носи отговорност; умее да казва „не“; умее да жертва удобството заради истината; и знае, че свободата без нравственост е разпад. Да вярваме в Господ Бог и в нас, като Негови любими творения.

В периода 2026–2050 г. най-ценният ресурс няма да бъде нито петролът, нито данните, нито въглеводородите, нито дори енергията. Най-ценният ресурс ще бъде човекът с формирана съвест. Образованието трябва отново да стане просвещение: възпитание, а не дресировка; формиране на характер, а не само на умения; въвеждане в смисъла, а не в пазара. Изкуството, особено музиката, трябва бързо да се имплементира във всяка образователна система, която иска някому „да му просветне“. Общество без нравствено, духовно образование неизбежно произвежда технократи без сърце, елити без отговорност и маси без ориентир.

Нашата християнска мечта за бъдещето и в този свят не е утопия. Мечтата е човечеството да напредва, без да губи душата си; технологиите и биотехнологиите да служат на живота, а не да го подменят; народите да си сътрудничат, без да бъдат обезличавани; различието да бъде богатство, а не повод за злоба и война; силата да бъде отговорна, а слабостта да бъде защитена. Мечтаем за свят, в който Справедливостта не е изключение; Мирът не е временна пауза; Истината не е героизъм, а норма; Любовта не е наивност, а най-висша Мъдрост. Бъдещето не се печели с повече контрол, а с повече съвест; не с повече скорост, а с повече мъдрост; не с повече страх, а с повече любов.

„Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение, добра воля.“

От цялото си сърце, просейки Божията милост, смирено си позволявам да отправя следните вседушевни благопожелания и най-почтително моля всички да ги приемат. Дано Бог снизходително, въпреки обременеността ни от греховността, благоволи да ни ги дари и „както е на небето, така да е и на земята“:

Здраве, което да служи на делото, а не на суетата.
Мир в сърцата, който да ражда мир и между народите.
Мъдрост, по-висша от знанието.
Смелост, по-тиха от агресията, но по-силна от страха.
Вяра, която действа чрез любов.
Надежда, която не бяга от реалността, а я преобразява.
Любов, която е всеобхватна, всеòбична и жертвена.

Нека бъдем верни, но без ултрарадикален екстремизъм на озлоблението срещу различния; свободни, но без произвол; силни, но без жестокост; мъдри, но без гордост. Така повеляват честта, доблестта и добротолюбието.

И нека в годините 2026–2050 човекът не се изгуби в собствените си творения, а се въздигне чрез тях, оставайки жив образ и подобие Божие. А ако ни е съдено да минем през трудности, нека бъдем хора на смисъла, а не на ожесточението. И ако ни е съдено да носим кръст, нека го носим с надеждата на Възкресението. Но ако ни е съдено да градим бъдеще, нека го градим така, че децата ни да не се срамуват от нас, а да сме чест за тях.

Защото Бог не ни е призовал да оцеляваме, а да свидетелстваме Него и Евангелието Му в дадения от Него живот. Моля ви, усмихвайте се, защото сте най-красивите Божии деца и защото ви отива, като човеци, да сияете с лъчезарността си.

С Вярност и Постоянство, съединението прави силата

Нека мечтата ни за близкото бъдеще в периода 2026–2050 да бъде ясна и трезва: да изградим свят, в който градовете са умни, но и състрадателни; икономиките са силни, но и справедливи; границите са сигурни, но и човечни, християнски, приемащи, а не отхвърлящи различния, особено към бежанците; знанието да расте, но и смирението да расте; а човекът, свободен, отговорен и обичащ, остава над страха, под Бога и до ближния си в пълна солидарност. Да е на добър час.

Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, любовта на Бог Отец и общението в Духа Светий да бъдат всякога с нас. Амин!

На многая и благая лета!

Лето Господне - 2026-то,
месец - Януари,
ден - Първи

+ Дионисий Стобийски