ИЕС е част от проблема в България. Хората там са гневни, че ЕС крепи една "мафиотска държава", пише "Нойе цюрхер цайтунг". А пред "Шпигел" Лозан Панов сравнява България с човек, болен от рак, който е лекуван грешно, разказва "Дойче веле".

Българите, които протестират срещу правителство, са гневни, че ЕС крепи една "мафиотска държава", отбелязва днес авторитетният швейцарски ежедневник "Нойе цюрхер цайтунг" (НЦЦ). Две негови публикации анализират проблемите на страната, управлението на Бойко Борисов и упорития отказ на ЕС да вземе по-категорично становище относно корупцията във властта.

"ЕС има корумпиращо влияние над нашата страна"

В заглавието на едната от тях е изведен следният цитат: "ЕС има корумпиращо влияние над нашата страна". Авторът Фолкер Пабст, който е бил в София, разказва за масовите протести, както и за обвиненията срещу правителството на Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Той цитира и председателя на "Да България" Христо Иванов, който изтъква, че Брюксел и Берлин все още оказват политическа поддръжка на българското правителство въпреки многобройните случаи на корупция и въпреки критиките на Венецианската комисия за недостатъчен контрол над действията на главния прокурор.

"Българите са сред най-положително настроените към ЕС", казва Иванов пред автора на статията, но подчертава, че липсващата категорична подкрепа от Брюксел ги кара да гледат все по-скептично на общността. "В крайна сметка си мисля, че не сме достатъчно важни за ЕС, казва Христо Иванов и добавя: В ЕС не искат ново проблемно дете и затова предпочитат да не виждат какво се случва при нас." Авторът на НЦЦ добавя към това и собствения си коментар: "Мнозина българи обаче не желаят повече да си затварят очите."

"Европа, не си затваряй очите и не мълчи", извежда в заглавие германското списание "Шпигел", цитирайки председателя на ВКС Лозан Панов. Изданието помества интервю с него. Пред журналиста Кено Ферзек Панов казва: "В една нормална страна съдия като мен би трябвало да стои встрани от политиката. Но в нашия случай съм принуден да кажа: Да, България е "пленена държава". Това е нещо, което европейската политика не иска да признае. За Унгария и Полша в Европа се говори много, но за България, за съжаление - не."

Лозан Панов пояснява в интервюто, че съдебната система в България има структурен проблем, част от който е ВСС - поради това, че е подвластен на политическо влияние и следователно е податлив на корупция. По отношение на исканията за оставка на Иван Гешев Лозан Панов посочва, че България все още има стар, съветски модел на прокуратура и главният прокурор на практика не подлежи на контрол.

Панов оприличава ситуацията в България със състоянието на тежко болен човек: "Можем да го сравним с болен от рак, чиито жизненоважни органи са засегнати от болестта. Но всеки път когато отиде на лекар, му казват, че бил здрав и му дават по някое бонбонче. В ЕС тези бонбончета са многото милиарди евро. Те допринасят за все по-голямото разрастване на рака, обхванал България. Затова хората сега излизат по улиците. Те искат да надвият рака", казва Панов.

"ЕС също е част от проблема"

В коментар на швейцарския "Нойе цюрхер цайтунг" под заглавие "ЕС също е част от проблема" се отбелязва, че Европейският механизъм за сътрудничество и контрол, който е трябвало да стимулира върховенството на закона и борбата срещу корупцията, се е оказал без особена полза. Изданието обаче изрично подчертава, че причината за това не е от институционен, а от политически характер:

"Партията на Бойко Борисов ГЕРБ е част от семейството на ЕНП, поради което има мощни поддръжници не само в Брюксел, но и в Берлин. За германската канцлерка Меркел е много по-лесно да проявява снизходителност към Борисов, който не се опитва да играе с идеологически козове като унгарския премиер Орбан. Вместо това Борисов чаровно замазва своите хитрувания с редовни прояви на лоялност", четем в коментара.

Швейцарското издание смята, че ЕС лесно би могъл да намери средство срещу нарушенията на правовите принципи - и то такова, което да не подлежи на политизиране. Берлинският мозъчен тръст ESI например предлага отпускането на европейските пари да се обвърже с решенията на Съда на европейските общности. Ако дадена европейска държава не прилага на практика решенията на съда, автоматично да се съкращават и отпусканите пари. Но биха ли одобрили държавните и правителствени ръководители от ЕС подобен отказ от правомощия и прехвърлянето им към съда? Заключението на НЦЦ гласи: "В наши дни подобно нещо е немислимо."