Нут, Сириус и Млечният път: Как египетските богове оживяват в нощното небе

От хилядолетия нощното небе е вдъхновение за религия, митология и наука. В ново изследване, публикувано в Journal of Astronomical History and Heritage, д-р Ор Граур, астрофизик и преподавател в Университета в Портсмут, твърди, че е открил визуални изображения на Млечния път в древноегипетски саркофази – вероятно едни от най-ранните подобни представяния в човешката история.

Фокусът на проучването е небесната богиня Нут – една от централните фигури в египетската космология, често изобразявана като звездна жена, която се извива в дъга над земния бог Геб. Според митологията тя поглъща слънцето вечер и го ражда отново сутрин, като по този начин поддържа ритъма на деня и нощта.

Граур анализира 125 изображения на Нут, открити върху стотици саркофага, датиращи от почти 5000 години. В повечето случаи тя е покрита със звезди или слънчеви дискове. Но на един конкретен саркофаг – този на жрицата Неситауджатахет, живяла преди около 3000 години – изследователят забелязва нещо различно. Черна вълнообразна линия преминава през тялото на Нут – от стъпалата до върха на пръстите ѝ. От двете страни на линията има приблизително равен брой звезди, съобщи научния портал phys.org.

Граур предполага, че това може да е изображение на Млечния път, по-специално на „Големия разрив“ – тъмната зона от прах, която прорязва централната ивица на галактиката. Той отбелязва, че подобни извивки се срещат в няколко гробници в Долината на царете, включително при Рамзес VI, където златисти вълнообразни линии разделят дневната и нощната част от небесното изображение.

Въпреки това ученият подчертава, че Нут не трябва да се бърка с Млечния път. По-скоро Млечният път е едно от небесните тела, които украсяват нейното тяло като олицетворение на небето. В предишно изследване от 2024 г., базирано на текстове като Пирамидалните текстове, Книгата на Нут и Книгата на мъртвите, Граур предлага, че през зимата Млечният път очертава ръцете ѝ, а през лятото – гърба ѝ.

Откритията му са част от по-широк проект за картографиране на митологиите, свързани с Млечния път, в различни древни култури. Самият Граур споделя, че вдъхновението идва от музейно посещение с дъщерите му, които били впечатлени от образа на Нут и го карали да разказва истории за нея. От лична история до академичен труд, изследването разкрива нов пласт в разбирането за връзката между космоса и древните цивилизации.

Подобни визуални връзки между митология и астрономия се срещат и в други култури. В шумерската традиция, например, богинята Инанна е асоциирана с планетата Венера, а в маите Млечният път е разглеждан като „река на мъртвите“, свързваща живота и отвъдното. Изследването на Граур допълва тази картина и отваря нови врати за съвременната археоастрономия – наука, която свързва звездите със земната памет.

Допълнителен пример за подобна връзка между египетската религия и астрономията се наблюдава и при звездата Сириус (Сопдет на древноегипетски), която е играла важна роля в календара и вярванията на древните египтяни. Изгряването на Сириус в небето е съвпадало с наводнението на Нил – събитие, което древните свързвали с възраждането и плодородието. Сириус била също свързвана с богинята Изида и символизирала нейната божествена сила, която съживява Озирис и дава живот на земята. Тази астрономическа връзка между божественото и природното подчертава колко тясно са били преплетени религиозните вярвания с небесните явления в светогледа на древния Египет.