Истинските цели на тази политика на Тръмп остават неясни, а стремежът му към неограничена власт буди тревога сред европейците.
В продължение на много години европейските лидери се опитваха да намалят зависимостта си от САЩ, особено при непредвидимите администрации на Доналд Тръмп. Въпреки това, на спешна среща в Париж в понеделник, техните съмнения отстъпиха място на осъзнаването на новата реалност, в която основният съюзник на Европа започна да действа повече като конкурент, пише The New York Times.

Планът на президента Тръмп за мирни преговори с Владимир Путин, в които не е предвидено участие на украинци или европейци, шокира Берлин, Лондон и Париж. Това принуждава европейските столици да вземат трудни решения, да правят болезнени компромиси и да поемат нови финансови ангажименти.

В момента се обсъжда вариант за разполагане на миротворчески сили от Великобритания, Франция, Германия и други държави в Украйна. Европейските правителства също така признават необходимостта от значително увеличаване на разходите за отбрана. Дори ако те не достигнат 5% от БВП, както изисква Тръмп, все пак ще трябва да се върнат към нивата на военните разходи от времето на Студената война в началото на 80-те години.

„Разбираемо е, че сега всички са в повишено настроение“, казва Лорънс Фрийдман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. „Ясно е, че независимо какво се случи, Европа ще трябва да поеме по-активна роля.“

Това поставя европейските лидери в сложна ситуация. Въпреки че подкрепата за Украйна сред населението остава висока, изпращането на военни в потенциално опасна миротворческа мисия може бързо да се превърне в политически риск. Оценките за броя на тези сили варират, но тяхната поддръжка ще изисква значителни финансови разходи в период на ограничени бюджети.

От практическа гледна точка осъществяването на миротворческа мисия ще бъде изключително трудно без логистична подкрепа от САЩ. Експертите отбелязват, че американските гаранции за сигурност играят ключова роля в политическите решения на европейските правителства, тъй като в някои държави е необходимо одобрение от парламента.

Британският премиер Кир Стармър заяви, че „американският механизъм за защита е единственият начин ефективно да се възпре Русия от ново нападение срещу Украйна“.

Професор Фрийдман предполага, че представители на администрацията на Тръмп, включително държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майкъл Уолц, разбират реалността на ситуацията и не възнамеряват да отказват подкрепа на Европа. Въпреки това той отбелязва, че истинските цели на Тръмп остават неясни, а стремежът му към неограничена власт тревожи европейците.

„В миналото смятахме, че това е сериозна, компетентна държава“, казва професор Фрийдман. „Не е приятно да мислите, че може би това вече не е така. Има усещането, че граници просто няма.“

Освен политическите и икономическите предизвикателства, европейските лидери се опитват да разберат дългосрочната стратегия на Тръмп относно Украйна. Министърът на отбраната на САЩ Пит Гегсет намекна със свои изявления за намаляване на американската подкрепа за военните усилия на Киев – което предизвиква разочарование в европейските столици, въпреки че неофициално някои лидери споделят този подход.

„Ако ситуацията на място не се промени значително в полза на Украйна, трудно е да си представим, че Русия ще подпише споразумение, което позволява разполагането на значителен брой войски на НАТО – включително британски – на нейната граница“, казва Малкълм Чалмърс, заместник генерален директор на Кралския институт за обединени служби в Лондон.

Професор Фрийдман смята, че Тръмп ще трябва да убеди Путин да приеме условия, които ще бъдат приемливи за Зеленски, което изглежда малко вероятно.

„Намираме се много далеч от обстоятелства, при които това има смисъл“, коментира той по отношение на перспективите за миротворческа мисия. „Не мога да пренебрегна несъвместимостта между това, което Тръмп може да предложи, и това, което искат руснаците.“