Северна Македония претендира за исторически личности като част от стремежа си да изгради национална идентичност, с което предизвиква недоволството на своите съседи, пише в. "Ню Йорк Таймс" в статия, озаглавена "Чий е Александър Велики? Това е дипломатическо минно поле", предаде БТА.

"Центърът на Скопие, столицата на Северна Македония, балканска държава, която възниква като независима държава преди едва 33 години, е изпълнен с история. Статуя на Александър Велики се издига над централния площад. Статуя на баща му, Филип II Македонски, се извисява над близкия площад върху огромeн пиедестал. Градът е осеян и с бронзови, каменни и гипсови паметници на поколения други герои, част от това, което страната смята за своя славна и много дълга история. Проблемът обаче е, че за по-голямата част от изложената история претендират други държави", пише вестникът.

"Ню Йорк Таймс" отбелязва, че днешната Северна Македония, възникнала след разпадането на Югославия през 90-те години на ХХ век, "няма реална връзка с Александър Велики, живял преди 2000 години наблизо в днешна Гърция, а много от другите исторически личности, почетени със статуи, са български".

"Изграждането на идентичността на Северна Македония отдавна предизвиква раздразнението на Гърция, която твърди, че древна Македония е част от нейното наследство и има регион, кръстен на нея. Ядосана е и България, друга съседка, която е много ревнива към някои от историческите личности, особено към български владетел от 10 век, чиито статуи днес са в центъра на Скопие", пише авторът на публикацията.

Вестникът посочва, че споровете за това кой притежава миналото не само внасят смут сред учените, но и имат сериозни последствия, като например блокирането на приемането на Северна Македония в ЕС.

Славица Бабамова, директор на националния археологически музей в Скопие, споделя пред "Ню Йорк Таймс", че е разтревожена от множеството статуи, издигнати от нейната страна в опит да изгради държавна и национална идентичност. По думите ѝ проблемът около Александър Велики "не се състои толкова в това, че Северна Македония няма връзка с времето на великия владетел, а в това, че е преувеличила претенциите си". Според нея това е започнало след разпадането на Югославия, когато националистите са започнали да търсят начини да укрепят крехката си нова държава.

"В края на 90-те години на миналия век се стигна до някаква истерия", каза тя.

"Ню Йорк таймс" напомня за спора за името между Скопие и Атина, заради който Гърция заплашваше да блокира присъединяването на Македония към НАТО и ЕС и който в крайна сметка бе преодолян със споразумението от 2018 г., с което страната прие да се нарича "Северна Македония".

"Тъкмо когато отношенията с Гърция се успокоиха, България повдига собствени исторически оплаквания, като националистите там настояват, че Македония е изкуствена нация, създадена от комунистически антинацистки партизани, които провъзгласяват държава през 1944 г. и говорят на български диалект", пише вестникът.

Изданието цитира Никола Минов, преподавател по история в университета Св. св. Кирил и Методий" в Скопие, който казва, че Северна Македония има "същия проблем с България, какъвто Украйна има с Русия". Те казват: "Вие не съществувате", добавя Минов.

"В търсене на историческа котва, с която да подсигури една нова държава, чийто единствен предишен опит като независима държава е продължил само 10 дни през 1903 г., преди десетилетие централното правителство вложи стотици милиони евро в мащабен проект за преустройство на Скопие. То напълни центъра на града със статуи и превърна сивите правителствени и търговски сгради в дворци с колонади, наподобяващи кичозен холивудски декор на филм за древността", пише изданието и напомня, че преобразяването на Скопие бе поръчано от бившия премиер Никола Груевски, който избяга в Унгария през 2018 г., за да избегне присъда за корупция.

"Но неговата националистическа партия се върна на власт, след като спечели президентските и парламентарните избори на 8 май", посочва още вестникът. Според американското издание сегашното ръководство на партията "изглежда е охладило възторга си към Александър Велики, но не вижда причина да премахне неговите или другите статуи".

"Това не е фалшива история, която току-що сме произвели", настоява заместник-председателят на партията Тимчо Муцунски. "Има историци, които твърдят, че имаме реални връзки" с древна Македония, добавя той. В същото време е цитирана Бисера Костадиновска-Стойчевска, бивш министър на културата, която каза, че е планирала да освободи града от поне част от статуите, като ги премести в парк извън града. Тя обаче се отказала, след като служителите ѝ, инструктирани да търсят нарушения на закона за градоустройството, са установили, че "за съжаление всичко е законно". Особено нетърпелива тя била да се отърве от голяматa стaтуя на цар Самуил, български цар от X век, обърната към Александър, която, по думите ѝ, е не само грозна и пречи на гледката, но и "наистина дразни българите", пише "Ню Йорк Таймс".