Обрат в политиката на ЕС спрямо Турция: за първи път Брюксел заговори за санкции срещу Анкара заради проучванията ѝ за нефт и газ в Средиземно море. Какво реално може да предприеме Брюксел?

Засега заплахата е все още само в полето на дипломацията. Но докога? На срещата на външните министри от Общността Върховният представител на ЕС по външната политика и политиката на сигурност Жозеп Борел обяви, че на следващата среща на върха в Брюксел след три седмици ще се проведат консултации за налагането на санкции на Турция.

Този политически обрат е дипломатически успех за Гърция и Кипър – именно те настояха за санкции заради продължаващите незаконни сондажи на Турция за нефт и газ, както и заради присъствието на турски военни кораби в Източното Средиземноморие. 

Гръцкият външен министър Никос Дендиас изрази удовлетвореността си в интервю за ДВ: „Това е успех не само за Гърция, а и за целия ЕС. Ние сме изправени срещу турската агресия в източната част на Средиземно море, която е в нарушение на международните закони и международното морско право. Ако Турция не се вразуми и не се върне към диалога и съблюдаването на международното право, на дневен ред излизат санкциите“.

Опасност от военен сблъсък

Колко взривоопасна ще се окаже обстановката, ако турските военни кораби насочат оръжията си срещу гръцките или френските фрегати? След един подобен случай Франция изпрати свои военни кораби да окажат подкрепа в източно Егейско море. Дали не е трябвало да се действа по-рано?

„Проблемът е, че Турция не познава граници, а това са международното право и международното морско право. Трябва да се прокарат ясни линии. Турция трябва да разбере, че не може да живее без да се съобразява с международното право. Това е опасно не само за региона, а за целия свят“, поясни Дендиас.

Същевременно гръцкият външен министър потвърди своята готовност за преговори. Атина се надява на приемливо за всички решение и е готова да седне на масата за преговори. 

Какво може да предприеме Брюксел? 

Що се отнася до характера на санкциите спрямо Турция, Жозеп Борел открои редица възможности. Те биха могли да бъдат насочени срещу отделни хора, срещу собственост, като например кораби, на Турция би могло да се забрани да ползва европейските пристанища или пък да ѝ бъде отказан достъп до технологии и доставки.

Всички мерки трябва да се аргументират с незаконните дейности от страна на Турция и да целят прекратяването им. Ако и това не помогне, могат да бъдат наложени санкции срещу турската икономика.

Първо ще опитат с преговори

Преди обаче тези санкции да бъдат обсъдени, както подчертаха и Жозеп Борел, и германският външен министър Хайко Маас, трябва още веднъж да бъде потърсено дипломатическо решение.

Това беше и целта на посещението на Хайко Маас в Анкара в началото на седмицата, което обаче приключи без резултат. Зад фасадата на европейското единство се крият най-вече опасенията на Германия и Италия, че Ердоган може да пусне бежанците към Европа, както посочват дипломати.

Барбара Везел, Дойче веле