Образът на Радев се лута между соцносталгия, площадна левица и съвременен култ към личността

Цветанка Андреева

Радев влиза в битката си за втори мандат като откровено ляв кандидат. Образът му се лута между соцносталгията, площадната левица и несъстоятелен опит за съвременен култ към личността. Инициативният му комитет очертава изцяло ляво политическо поле. Започващо от тъмно червеното, стигащо до центъра с партията ПП и захващащо от популизма на ИТН, но полето на Радев не прекрачва в дясната демократична общност. Заявката му е изцяло за властта и гласовете в ляво. 

Сред подкрепящите втория мандат на Радев няма хора с десни биографии, ярки демократи и емблематични антикомунисти. За сметка на това има ляво, всякакво ляво. Традиционната българска левица, родена от прехода в лицето на бившите комунисти от БСП са очевидно твърдата база на Радев. В инициативата да направят Радев отново президент влиза и модното ляво, площадното ляво, евро лявото, комунистическото ляво, русофилското ляво, съветското ляво. Няма антикомунисти, но има червени генерали и бивши агенти от ДС. Няма евроатлантици, но има путинисти. 

Тази политическа компания дава заявка, че Радев вижда и втория си мандат като водач на политическа битка, а не като държавен глава. Целите му са в полето на политическата власт и личното му силно участие в процесите. Очевидно не приема ролята на помирител и балансьор. 
Така че левият юмрук остава вдигнат!