Науседа от Анкара: Мисията за въздушно патрулиране в Балтика прераства в мисия за противовъздушна отбрана

Страните от НАТО постигнаха съгласие да превърнат мисията за въздушно патрулиране в балтийските държави в мисия за противовъздушна отбрана, съобщиговорител на литовския президент Гитанас Науседа, цитиран от Ройтерс и БТА. 
Новината беше огласена на срещата на НАТО в Анкара. 

Началото на мисията за въздушно патрулиране на НАТО в трите балтийски държави, които не разполагат със свои собствени изтребители, беше поставено през 2004 г. веднага след като те се присъединиха към Алианса. Изтребителите, част от нейния състав, идентифицират и ескортират руски военни самолети, прелитащи близо до въздушното пространство на някоя от трите държави.

През тази година Естония и Латвия свалиха украински дронове, които се отклониха от траекторията си и навлязоха във въздушното им пространство. Това беше първият случай, когато държави членки на НАТО, участващи в мисията, откриха огън.

"Сегашнаата мисия за въздушно патрулиране е създадена за условията на мир, когато изтребителите реагират на определени инциденти с ескортиране. По този начин ние показваме, че си вземаме съответните поуки от инцидентите. Това е форма на противодействие." - заяви Науседа пред репортери в Анкара.

"Днешната обстановка обаче не е напълно мирна. Подобрената мисия ще бъде много по-гъвкава и в нейните рамки ще може да се отговаря по-бързо на въздушни заплахи", написа в социалната мрежа Х естонският министър на външните работи Маргус Цахкна.

Сега изтребителите, влизащи в състава на мисията, се мобилизират по спешност за локализирането на всеки руски военен самолет, летящ над международни води близо до балтийските страни, както и в руския ексклав Калининград, Финския залив и границата с Русия.

Мисията беше разширена през 2014 г., след като Русия анексира Крим. В нейния състав влизат над десет изтребители от три държави членки на НАТО на ротационен принцип, които излитат от две летища в Прибалтика.

По-рано днес съюзниците от НАТО излязоха с декларация, в която потвърдиха "непоколебимия си ангажимент" към колективната отбрана съгласно член 5 от Северноатлантическия договор". В документа европейските съюзници и Канада заявиха, че поемат по-голяма отговорност за отбраната на Алианса, като съюзниците обявиха нови поръчки на обща стойност над 50 милиарда долара. 

В декларацията си страните от НАТО също така дефинираха Русия като дългосрочна заплаха за Алианса и обещаха да предоставят 70 млрд. евро (80 млрд. долара) военна помощ за Украйна за 2026 г. и "поне същото ниво" на подкрепа през 2027 г.