"Българската Православна църква и целокупният православен български народ ще отбележи 150-годишнината от възстановяването на независима Българска църква, в качеството ѝ на Българска екзархия, която полага основи и за възстановяване на исконното право на патриаршество, което притежавала църквата ни още от 10 век", каза за БТА архимандрит Исаак, клирик във Видинската епархия.

Годишнината ще бъде отбелязана с молебен и камбанен звън от всички православни храмове.

"След падането на България под турско робство, българският народ столетия търпеливо чакал момента, в който да възстанови своето право на държавна и църковна независимост. Пътят не бил лек, нито пък безболезнен. Духовните водачи като Паисий Хилендарски, Софроний Врачански и други, съхранявайки историята на своите предци, и книжовно дело на последния български патриарх Евтимий Търновски, издигнали факела на народностно самосъзнание за жертвено служение на Църква, род и Родина, разказа архимандрит Исаак. В резултат на църковно-народните борби, които продължили десетилетия в процеса на Възраждането, на 28 февруари 1870 г. бил издаден султански ферман за учредяване на Българската екзархия. Ферманът на Абдул Азис определил структурата на Българската църква - Българска екзархия, като за решаването на църковните въпроси отговарял Св. Синод во главе с предстояващ екзарх.

"Възстановената Българска православна църква, в качеството ѝ на Българска екзархия, сплотява още повече нашите предци в делото за освобождение. Получавайки независима църква, българският народ получава и така желаната опора, а това обновява силите му и го укрепва, усилва вярата му, в резултат на което идва и дългоочакваното Освобождение на България, което се случва и с жертвената готовност и помощ на братския руски народ. В годините на съществуването на Българската екзархия църквата ни е изправена пред сериозни изпитания, но независимо от това тя с усърдие полага старание в укрепването на българското духовно, културно и просветно дело, в построяването и обновяването на храмове, манастири и училища, както и в организирането на българско народно самоуправление", отбеляза архимандрит Исаак.

"На 16 февруари 1872 г. е избран бележитият духовник Антим Първи за Български екзарх. В историята ни Екзарх Антим Първи се явява не само бележит духовен водач, но и народен водач - председател на Учредителното събрание в Търново и Първото Велико Народно събрание. Както за Българската църква, така и за държавната власт екзарх Антим е колосална личност. По време на петвековното робство той пише до Санкт-Петербургския митрополит Исидор да ходатайства пред руския император за освобождението на поробения български народ", разказва архимандрит Исаак. .

С избирането му на 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 година за Български екзарх, започва новият живот на независимата вече Българска църква. Антим Първи бива свален по време на Априлското въстание от екзархийския си пост, защото застава на страната на народа, като описва башибозушките кланета в Перущица и Батак. Той пише и писмо до руския император Александър Втори, с което го моли да се застъпи за България. Като голям духовен пастир Антим Първи се доказва и по време на Сръбско-българската война, когато отказва да напусне Видин, като казва, че трупът на пастира е там, където е трупът на неговите духовни чеда.

Видин е свързан и с голямата дарителска акция на Антим Първи.Той дарява много средства за построяването на новия храм "Св. Димитър", както и за т.нар. зелено училище в града. Дарява дори кръста си с диамантите и короната.