Комисията по бюджет и финанси на парламента прие и на второ четене промените в Закона за хазарта, предложени от ГЕРБ.
Законопроектът предвижда промяна във формата и организацията на хазартния регулатор в Република България. Депутатите решиха държавният надзор над хазарта да се осъществява от изпълнителния директор на НАП, а не от Държавната комисия по хазарта. В приетия на първо четене проект надзорните функции над игрите на щастието бяха поверени на Държавна агенция, пряко подчинена на Министерски съвет. Тя трябваше да замени съществуващата Държавна комисия по хазарта. Предвиждаше се държавата да влезе като организатор на онлайн игри в игрално казино, а всички организатори на игри да бъдат вписани в публичен регистър.
С предложени промени между първо и второ четене вече НАП ще осъществява контрола, като ще извършва проверки. Агенцията ще следи интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица без лиценз, като шефът на агенцията ще може да спира функционирането на страниците.
Изпълнителният директор на НАП ще издава, отказва, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри.
Идеята за регистър на самоограничилите се играчи остава. Вписването в регистъра ще става чрез заявление по образец до НАП и за поне 2 г. заличаване от списъка ще се извършва също по искане на лицето или когато е изтекъл посочения срок.
Друга мярка предвижда хазартните оператори да поставят на видно място в своите игрални зали, казина, пунктове за приемане на залози и т.н., предупреждение за опасността за възникване на хазартна зависимост, информация относно възможностите за консултиране и терапия. Такива надписи ще има и върху талони за лотарийни игри.
Четете още новини от България и света тук!
До промените се е стигнало и защото НАП разполага с добре организирани инспектори и експерти. Данъчната администрация предлага и най-много онлайн услуги.
По време на заседанието на Комисията стана ясно, че 10% от приходите, събрани от хазарта ще бъдат отделяни за култура.
Фактор
Законопроектът предвижда промяна във формата и организацията на хазартния регулатор в Република България. Депутатите решиха държавният надзор над хазарта да се осъществява от изпълнителния директор на НАП, а не от Държавната комисия по хазарта. В приетия на първо четене проект надзорните функции над игрите на щастието бяха поверени на Държавна агенция, пряко подчинена на Министерски съвет. Тя трябваше да замени съществуващата Държавна комисия по хазарта. Предвиждаше се държавата да влезе като организатор на онлайн игри в игрално казино, а всички организатори на игри да бъдат вписани в публичен регистър.
С предложени промени между първо и второ четене вече НАП ще осъществява контрола, като ще извършва проверки. Агенцията ще следи интернет страници, чрез които се организират хазартни игри от лица без лиценз, като шефът на агенцията ще може да спира функционирането на страниците.
Изпълнителният директор на НАП ще издава, отказва, прекратява и отнема лицензи за организиране на хазартни игри.
Идеята за регистър на самоограничилите се играчи остава. Вписването в регистъра ще става чрез заявление по образец до НАП и за поне 2 г. заличаване от списъка ще се извършва също по искане на лицето или когато е изтекъл посочения срок.
Друга мярка предвижда хазартните оператори да поставят на видно място в своите игрални зали, казина, пунктове за приемане на залози и т.н., предупреждение за опасността за възникване на хазартна зависимост, информация относно възможностите за консултиране и терапия. Такива надписи ще има и върху талони за лотарийни игри.
Четете още новини от България и света тук!
До промените се е стигнало и защото НАП разполага с добре организирани инспектори и експерти. Данъчната администрация предлага и най-много онлайн услуги.
По време на заседанието на Комисията стана ясно, че 10% от приходите, събрани от хазарта ще бъдат отделяни за култура.
Още от Закон и ред
Прокуратурата иска постоянен арест за момчетата, обвинени в гавра с 15-годишна
Заседанието ще се проведе при закрити врати, тъй като момчетата са непълнолетни
Бойко Атанасов: Важни са правилата за избор на главен прокурор, не разговорът кой ще заеме поста
Той предлага всеки член на ВСС да има възможност да издига номинации за ключовите ръководни постове
Сарафов за избора на нов ВСС: Безвремието и агонията не може да продължават
Трябва да бъде избран не само главен прокурор, но и председател на Върховния административен съд, директор на Националната следствена служба, както и ръководители на редица окръжни и апелативни прокуратури и съдилища