Фирма, ощетена от противоречащ на правото на Европейския съюз (ПЕС) закон, осъди Народното събрание и Агенцията за публичните предприятия и контрол (бившата агенция за приватизация) да ѝ платят над 200 000 лв. обезщетение, съобщава ЛЕКС. 

Решението (пълния му текст виж тук) е окончателно и идва 14 години след поставянето на началото на казуса. В основата му стои една разпоредба, срещу чиято отмяна държавата демонстрира изключително упорство, въпреки настояването на Европейската комисия и на върховни съдии да бъде премахната, защото противоречи не само на ПЕС, но и на Конституцията. А след като беше принудена да я отмени, със същото упорство настоява, че органите ѝ, които са я въвели в правовия ред и са я прилагали, не трябва да носят отговорност.

Става дума за отменения през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК). Той даваше възможност на държавата чрез Агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.

Заради §8 Европейската комисия образува наказателна процедура срещу България още през 2012 г., защото погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Въпреки заплахата от санкции, парламентът протака три години отмяната ѝ, като в продължение на две години „държа на трупчета“ законопроекта (приет на първо четене, но необсъден на второ), с който се изпълнява настояването на Брюксел тя да бъде премахната. Това се случи чак през юни 2015 г. Като междувременно състав на Върховния касационен съд сезира Конституционния съд за нея (поради отмяната ѝ до решение не се стигна). Така възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действа в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС.

След отмяната на §8 пострадали от действието му дружества заведоха дела за обезщетения и едно от тях е бившето държавно предприятие „Изгрев“.

Искът му е насочен срещу Народното събрание – приело и неотменило разпоредбата след влизането на България в ЕС, и срещу АППК, която я е приложила срещу него. „Лекс“ е представял казуса „първопроходец“ – на старозагорското дружество „Завод за каучукови уплътнители“, който беше по дело, заведено още преди парламентът да отмени §8 (можете да си припомните развитията, които претърпяха законодателството и практиката заради него, тук) и тъй като проправяше пътя в практиката, то отне 7 години. Заведеният след него иск на „Изгрев“ обаче отнема също толкова време за решаване, а упорството на Народното събрание и на АППК, че не носят отговорност, и съответно не трябва да плащат, за съществуването и приложението на разпоредба, нарушаваща правото на ЕС, е също толкова голямо.

Приватизацията и ипотеката

Мажоритарният пакет акции на държавното предприятие „Изгрев“ е продаден през 1997 г. на „Труд и капитал холдинг“. Година по-късно държавата продава последните 8% от капитала, които държи, на работническо-мениджърското дружество (РМД) „Изгрев-98“. То плаща 10% от цената при подписването на договора, а останалите 90% се задължава да плати на осем равни годишни вноски до 6 април 2007 г.

През 2007 г. Агенцията за приватизация решава да учреди ипотека в полза на държавата върху имоти на „Изгрев“ (каквато възможност ѝ дава §8), защото РМД-то му дължи вноски и неустойки. Така през 2011 г. на публичен търг са продадени ковашко-пресов цех и склад за готова продукция за над 187 000 лв., от които 120 000 лв. отиват при АППК.

Затова след отмяната на §8, заради чието действие „Изгрев“ е платил с имуществото си за задължения на РМД-то, което го е купило, от завода завеждат иск за 120 000 лв. срещу Народното събрание и Агенцията за приватизация. От фирмата твърдят, че парламентът в нарушение на чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) е допуснал действието и приложението на §8. В иска се сочи, че Народното събрание е бездействало от присъединяването на България към ЕС до 2015 г. и не е отменило разпоредбата, въпреки че тя противоречи на правото на съюза. Според дружеството Агенцията за приватизация отговаря солидарно, тъй като също е допуснала нарушение на чл. 63 от ДФЕС, като не е отказала да приложи национална норма, която нарушава ПЕС.

Градският съд дава, апелативният – не

Искът на „Изгрев“ е предявен през декември 2015 г. Софийският градски съд (СГС) обаче го прекратява, като освен другите основания, които сочи, заявява, че делото всъщност не му е подсъдно, а трябвало да се гледа от Съда на ЕС. Налага се делото да „се качи“ до Софийския апелативен съд (САС), който да разясни на първата инстанция, с както се занимава съдът в Люксембург и защо не е негова работа да гледа делата за вреди, причинени на граждани и фирми от органи в собствените им държави от нарушения на правото на ЕС. Така през януари 2019 г. е постановено първото решение, с което искът на „Изгрев“ е уважен изцяло и Народното събрание и Агенцията за приватизация са осъдени да му платят 120 000 лв. (повече за решението виж тук).

По време на процеса парламентът оспорва иска като недопустим и твърди, че не може да отговаря по него. Той твърди, че тъй като е орган на власт, който се избира за срок от четири години, няма как да се ангажира отговорността на действащото Народно събрание за нарушение, извършено в предходни периоди от други легислатури. Освен това, изтъква аргумент, че Народното събрание няма законодателна инициатива, както и че в случая не е ограничено движението на капитали и „Изгрев“ оперира само на територията на България.

АППК също твърди, че не може да носи отговорност за вредите, които са причинени на „Изгрев“ от действието на §8, защото не е доказано ограничение върху движението на капитали между държави-членки на ЕС или държави-членки и трети лица. Като заявява, че дружество е съпричинител на вредите, защото не е поискало от съдията по вписванията заличаване на вписаната законна ипотека, съответно след това да обжалва поставения отказ и да предяви иск за недействителност на вписаната потека и за заличаването ѝ. Освен това АППК твърди, че е нямало как да откаже да приложи §8.

И всички тези доводи са възприети от Софийския апелативен съд (решението виж тук), който отменя решението на първата инстанция и осъжда „Изгрев“ да плати 6200 лв. разноски на парламента и АППК.

САС приема, че на дружеството е причинена вреда, защото негово имущество е послужило за удовлетворяване на чуждо вземане, без да е налице обезпечаване на чужд дълг и „тъй като има разместване на блага пътят на защита би следвало да е спрямо неоснователно обогатилия се субект (длъжник на основание приватизационна сделка) за сметка на неоснователно обеднелия (платил чужд дълг)“.

Освен това според апелативните съдии в случая не са налице предпоставките на чл. 63 ДФЕС, защото няма междудържавно движение на капитал, засегнато от приложението на §8.

И излага и следния мотив: „Основателни са доводите на ответника Народно събрание на Република България, че Конституцията не предоставя на същото като юридическо лице право на законодателна инициатива и тези на Агенция за публичните предприятия, че е била обвързана от прилагането на съществуваща законова разпоредба, която в конкретния случай не е влизала в противоречие с разпоредби на Общностното право“.

Решението на ВКС

Всички тези аргументи са отхвърлени категорично от Върховния касационен съд, а с решението му се стабилизира практиката по отношение на исковете срещу Народното събрание за нарушаване на правото на ЕС.

Върховните съдии Тотка Калчева (председател на състава), Вероника Николова и Мадлена Желева (докладчик) припомнят, че предпоставките за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавите членки за вреди, настъпили вследствие нарушения на правото на ЕС са: нарушена правна норма от правото на ЕС, предоставяща права на частноправни субекти, „достатъчна същественост“ на нарушението и пряка причинна връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. И подробно излагат непротиворечивите виждания на ВКС по отношение §8 ЗПСК – за това как тя поставя в опасност и препятства упражняването на правата на акционерите в приватизираното дружество, как засяга икономическата дейност на купената от частен собственик бивша държавна фирма и така погазва интересите на инвеститорите и че поставя държавата в недопустимо привилегировано положение. Съдът подчертава, че приватизираните дружества не са носители на задълженията, поети от купувачите с приватизационните договори и имуществото им не обезпечава изпълнението на тези чужди задължения.

„С оглед забраната за ограничение на свободното движение на капитали, установена в чл. 63 ДФЕС, в цитираната практика е прието, че е недопустимо разпоредбата на §8 ПР на ЗИД на ЗПСК да бъде прилагана от момента на приемане на България за член на ЕС до законодателната ѝ отмяна със ЗИД на ЗПСК (Обн. ДВ, бр. 34/12. 05. 2015 г.)“, категорични са върховните съдии.

И както и в решението по иска на старозагорското дружество, приемат, че §8 е мярка от естество да разубеди или възпре потенциалните инвеститори със седалище в държава членка с оглед създаденото за българската държава особено право за сметка на правата и интересите на частноправните субекти, осъществяващи стопанска дейност на територията ѝ. „В този смисъл обстоятелството, че ищецът и акционерите му са със седалище в България, не се отразява на извода за нарушение на норма от общностното право“, заявява ВКС.

„С бездействието си да отмени нормата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК, след като България става член на ЕС, НС и с прилагането ѝ АСК, съответно АПСК, чийто правоприемник е ответната АППК, са допуснали нарушения на правилото на чл. 63 ДФЕС за свободно движение на капитали и на разпоредбата на чл. 49 ДФЕС относно свободното право на установяване“, посочват върховните съдии и напомнят, основополагащото решение на СЕС по делото Brasserie du Pecheur. В него се казва, че принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти, вследствие на нарушения на общностното право, за които държавата носи отговорност, се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на ЕС, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението. В това решение на СЕС се приема, че този принцип се прилага, когато националният законодател носи отговорност за твърдяното неизпълнение на задължение, каквото в случая е неизпълнението на задължението на НС да отмени противоречащата на основни принципи на правото на ЕС норма.

„С оглед изложеното неправилно е изразеното във въззивното решение разбиране, че отговорността на НС за съществуваща норма в националното законодателство, противоречаща на правото на ЕС, е изключена, както и аргументирането му с липсата на законодателна инициатива на този орган на държавна власт“, заявява ВКС. И отхвърля аргумента на НС, че то не може да носи отговорност за нещо прието от предишни легислатури. Върховните съдии подчертават: „Уреденият в чл. 5, ал. 4 от Конституцията механизъм за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване на правото на ЕС, чрез овластяване на всички правоприлагащи органи – от местната и държавната администрация до КС- да преценяват съответствието на приетите закони с правото на ЕС и да приложат това право с приоритет пред националния закон не освобождава нито НС от отговорността, че е приело и/или поддържа националния закон в несъответствие с правото на ЕС, нито държавата – от отговорност за вреди, когато този механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени“.

А на Агенцията за приватизация казва в прав текст, че е длъжна да съобразява дейността си с правото на ЕС и да не прилага противоречащи му национални норми.

ВКС приема и че нарушението, извършено от НС и АППК, е достатъчно съществено, като напомня за откритата наказателна процедура срещу България.

„Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между имуществените вреди, изразяващи се в претърпени загуби – намаляване на имуществото на ищеца вследствие на извършената публична продан на собствените му недвижими имоти за погасяване на задълженията на трето лице към държавата, съответно лишаването му от правото на собственост и противоправното бездействие на ответника НС като законодателен орган и противоправните действия на АСК и АПСК, чийто правоприемник е ответната агенция. В случай, че разпоредбата на § 8 ПР на ЗИД на ЗПСК беше отменена от компетентния законодателен орган и същата не беше приложена от органа за осъществяване на следприватизационен контрол, ищецът не би претърпял вредоносния резултат. Причинният процес започва от поддържането в националното право на норма, която противоречи на правото на Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и осъществяването на вредоносния резултат“, се посочва в решението.

Така ВКС изцяло уважава иска на „Изгрев“ и това осъждане ще струва на държавата не само 120 000 лв., а и над 82 000 лв. лихви, натрупали се заради упорството ѝ първо на отказа ѝ да спази правото на ЕС, а впоследствие и да обезщети пострадалите от него.