Таня Стоянова

 Трета седмица трагедията “Петрохан-Околчица” е фокусирала вниманието на българското общество. Хората са объркани, противопоставени и зле информирани в цялата каша от версии и контролирано изпускане на информация от разследващите. 

Зловещата тема намериха място и в редица чуждестранни информационни агенции. Кадри от местопроизшествията бяха излъчени по националната нидерландска телевизия, застъпвайки тезата на българските разследващи органи за секта, изпълнила поредица от ритуални убийства и последвали самоубийства.

Точно противоположната гледна точка по случая, но вероятно неслучайно е застъпена от руските официози: ТАСС натъртва версия за шест убийства, без нито дума за твърденията на българските разследващи за ритуални убийства-самоубийства. Цитиран е главеният прокурор Борислав Сарафов за сравнението му с мистериите от сериала „Туин Пийкс“.

Руският сайт 360.ru също в началото на статията си по случая цитира версията на ТАСС за убийства, като разширява разказа с небивалици, разпространявайки откровена дезинформация, че телата намерени на хижа “Петрохан” са били вътре в сградата, където са застреляни и кучетата. 

Цитирани като положителни герои са майката на Калушев, която критикува властите и журналистите, че лъжат за “секта” и “педофилия”, за да раздухват конспирации, а майката на загиналия Николай Златков е представена като приятелка на Ивайло Иванов, която била видяла “джипове на път за хижата”. Нейните думи са цитирани като единствените валидни свидетелски показания по случая. Все пак към края на тази статия се споменават и версиите и за вероятен суицид, цитиран е и заместник министърът на вътрешните работи Петър Тодоров, че съдебните експерти все още не са стигнали до окончателно заключение относно причината за смъртта на шестимата души и разглеждат всички версии, вариращи от убийство, масово самоубийство или и двете, и че непълното разкриване на информация се дължи единствено на секретността на разследването.

 Най-подробна статия по случая е поместена в емблематичното руско интернет новинарско издание “Новая газета”, в което някога публикуваше журналистическите си разследвания срещу Путин Анна Политковская, преди да бъде ликвидирана по негово поръчение. В момента изданието се издава от чужбина, а в състава й влиза и Нобеловият лауреат Дмитрий Муратов.

В статията на ”Новая газета” са разгледани три сюжета - застъпените версии за убийства в официалната руска преса, но и  българската позиция за ритуални самоубийства на хижа Петрохан и убийства и последвало самоубийство под връх Околчица.

Цитиран е и българския сайт Faktor.bg със статията за руската връзка на една от жертвите Ивайло Иванов, защитавал Росатом срещу НЕК България в контекста на непостроената АЕЦ “Белене”.

Застъпена е версията, че трагичните събития са извършени като отмъщение за осъдителната присъда срещу България.

Ето и част от текста на статията в “Новая газета”, завършваш с подзаглавие: 

“Още една „руска следа“?

“С напредването на разследването на Петрохан, то се оказа интегрирано в паневропейското търсене на „руската следа“ – обяснителна рамка, която се превърна в стабилна част от политическото мислене през последните години. С документирането на реални случаи на руско влияние и дейност в различни страни от ЕС, хипотезата за външно участие все по-често изпъква в началото на анализа. Българската трагедия постепенно беше поставена в същата рамка.

Едно от най-подробните изложения на тази теория беше текст на бившия български офицер от научното и техническо разузнаване Лъчезар Тасев, публикуван във Faktor.bg. Авторът, който има професионален опит в работата в структурите на българската държавна сигурност по време на взаимодействието им с КГБ, изгражда аргументацията си около биографиите на ключовите фигури по делото.

Централната фигура в тази конструкция е една от най-известните жертви, Ивайло Иванов. Тасев посочва, че от 2012 до 2016 г. Иванов е работил в международната адвокатска кантора Sidley Austin LLP, която е представлявала интересите на руската държавна корпорация „Росатом“ и нейното дъщерно дружество „Атомстройекспорт“ в арбитражен спор срещу Българската национална електрическа компания (НЕК). Тази държавна енергийна компания е била клиент на проекта за АЕЦ „Белене“, неосъществена атомна електроцентрала на река Дунав, чието строителство е спряно през 2012 г.

Именно този епизод от биографията на Иванов, свързан със случая, довел до присъждането на приблизително 600 милиона евро обезщетение от България, придобива ключово значение в неговата версия на събитията.

Професионалното му участие в международен арбитраж предполага по-дълбоко участие в руските интереси, а самата трагедия се интерпретира като възможна форма на възмездие – елиминиране или „прочистване“ на фона на енергийните и финансови конфликти от последното десетилетие. В тази логика биографичните пресечни точки, професионалните контакти и институционалните връзки образуват единен модел, където съвпаденията започват да се възприемат като елементи на скрита конструкция.

Към този момент разследването не е представило никакви публични доказателства, потвърждаващи връзка между събитията в Петрохан и руските правителствени структури или енергийните спорове около Белене. Самото съществуване на подобна теория обаче отразява по-широк контекст – ситуация, в която външнополитическото напрежение и липсата на доверие в институциите стават част от интерпретацията на всеки нашумял случай.”

В същата статия е цитиран и абдикиралия от поста си президент Румен Радев, който не проявява никакво съчувствие към жертвите и техните семейства и използва случая да хули прокуратурата и разследващите органи и общия политически климат в  държавата.

Да не забравяме, че една от целите на руската хибридна война е  именно разколебаването на  доверието на обществото в националните институции и в традиционните медии.

Сайтът за разследваща журналистика The Insider, в който са отпечатвани всички разкрития на българския журналист Христо Грозев, не е публикувал нито дума по случая.