Българското гражданство да се отнема, ако получилите BG паспорти си позволят обидни квалификации към страната, народа и институциите или реч на омразата, предвижда предложение на Министерството на външните работи за промени в Закона за българското гражданство.
“Придобиването на гражданство по натурализация изисква и задължения за спазване на българските закони, уважение към България и националните ѝ символи и институции. Всяка форма или проява на омраза, нетърпимост и агресия към българската държава, нейни граждани и/или български общности в чужбина е не само недопустима, но и предполага отсъствието на чувство за принадлежност към българската държава", мотивират се от МВнР в проекта, предложен за обсъждане.
Най-голям проблем с подобни прояви досега България е имала от страна на Северна Македония. По наше искане премахването на речта на омразата в югозападната ни съседка дори залегна в условията ѝ за стартиране на преговорите за членство в ЕС, заедно с промените в конституцията, изясняването на историята и др. Това е и искането, по което има най-малък напредък досега. Само в последната една година на няколко пъти бяха нападани български клубове, докато накрая РСМ не ги дерегистрира с мотива, че имената им са спорни - “Борис Трети" в Охрид и “Иван Михайлов" в Битоля.
В началото на годината бе пребит секретарят на клуба в Охрид Християн Пендиков, защото е с българско самосъзнание. Със същия мотив през юни петима биха и председателя на сдружението на местните българи “Шемето" в Струга - Бекир Кадриески.
Македонците обаче са на челно място сред кандидатите за BG паспорти. По данни на Министерството на правосъдието от 2001 до 2022 г. на база български произход гражданство са поискали 129 382 македонци А 99 340 от тях вече са го получили.
Както “24 часа" писа, от 3 г. насам се наблюдава и спад в желаещите. Причината - законова спънка по издаването на т.нар. документ за български произход. Това е един от основните мотиви, с които не само македонци, но и албанци, сърби, молдовци, украинци и др. кандидатстват за наш паспорт. Доказването на потекло обикновено става с официални документи на българската държава или институции, които са издадени на техни родители, баби, дядовци и др.
Повечето кандидатстващи обаче нямат такива, защото в много от случаите са изгубени или унищожени.
До 2021 г. с тези казуси се занимаваше Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Ако успееше да се докаже, че кандидатстващият е потомък на българин, издаваше и т.нар. документ за BG произход. Тази практика обаче бе прекратена преди 2 г. след скандали, че удостоверения са издавани без причина.
За проблемите се заговори през 2013 г., когато тогавашният зам.-министър на правосъдието Илия Ангелов на два пъти сезира прокуратурата, че ДАБЧ е издавала удостоверения в нарушение на закона. Проверката установи, че от 810 случайно избрани преписки между 2011 и 2013 г.
717 не са подкрепени с никакви документи
През 2018 г. пък бе арестуван тогавашният шеф на ДАБЧ Петър Харалампиев. Според обвиненията на прокуратурата той е искал и получавал подкупи за издаване без законово основание на удостоверения за BG произход на чужди граждани - в някои случаи дори в рамките на ден. Обвинения бяха повдигнати и на бившия главен секретар на ведомството Красимир Томов и още двама души.
През юни 2021 г. Вашингтон забрани на Харалампиев, Томов и семействата им да влизат в САЩ. Те бяха санкционирани за корупция паралелно с обявените по закона “Магнитски" Васил Божков, Делян Пеевски и Илко Желязков.
След това НС преформатира агенцията и възложи издаването на удостоверения да се прави от Консултативен съвет към нея, който обаче не успя да заработи заради липса на редовно правителство. С промените на МВнР сега този съвет ще бъде закрит и с издаването на удостоверенията за BG произход вече ще се занимава Министерството на правосъдието, като така или иначе по-голямата част от работата се върши от него и в настоящия момент.
Още от Закон и ред
ГДБОП задържа контрабандни цигари за 2 млн. лева в Скутаре, край Пловдив
Казусът „Митници“: Отложиха делото срещу Марин Димитров за участие в ОПГ
Следващото заседание е на 28 ноември
Гешев съди България в Страсбург заради уволнението си
ЕСПЧ трябва да прецени дали е нарушено правото на бившия главен прокурор на справедлив съдебен процес