Закон и ред
Пътуващи "финансови мулета" използват фалшиви български паспорти за пране на пари в интернет
Пътуващи финансови мулета използват фалшиви български паспорти за пране на пари от интернет измами. Преди дни ви разказахме как норвежки бизнесмен беше измамен с банков превод за близо 8 милиона лева към куха фирма, регистрирана в България. Оказва се подобни измами не са прецедент. От ГДБОП успешно са блокирали над два милиона евро, преведени от компания от Нидерландия отново към сметка в България. В подобен капан всяка седмица попадат поне по две-три български фирми.
Макар и далеч от България северноафрикански престъпни групи успяват да източат сметките и на родни бизнесмени. Разследвания на ГДБОП показват, че измамниците проследят кореспонденцията между фирмите и техните контрагенти в чужбина - когато дойде момент за плащане те изпращат фалшив имейл с нов IBAN - за целта разчитат на два сценария.
"Предвид ситуацията с коронавируса или предвид това, че се проверява банковата сметка, регулярната, се изисква от българската фирма да изпрати на уж дъщерна фирма в друга държава. По този начин българският бизнес се ощетява с десетки хиляди лева ежеседмично", заяви комисар Владимир Димитров, началник на отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
Информационната сигурност най-често се пробива чрез фишинг имейли или пък пиратски софтуер.
"Когато нашият имейл е попаднал в хакерска атака, те могат да манипулират данните до такава степен, че буквално на другия ден може да се събудим и собственикът на моята фирма да е съвсем друго лице и моите лични данни да са затрити", заяви Атанас Мишекопаранов, специалист поддръжка компютърни системи.
При последния случай фирма превежда 42 000 евро към куха сметка в чужбина. От ГДБОП успяват да блокират парите преди да изчезнат с помощта на партньорски служби и бързата реакция на собственика. В подобен капан попада и нидерландска компания, която е подведена да изпрати в българска банка над два милиона евро. За да вземат парите хакерите използват услугите на международни престъпни групи, които се занимават само с пране на пари. Тяхната роля е да намерят финансови мулета.
"Суми от един-два милиона евро обикновено в рамките до два, три дни се нареждат чрез онлайн банкирането на банката на 10-15 различни транша към различни дестинации. Организираната престъпна група, която ще им изпере парите, им взима такса от около 30 - 40, а често и 50% от цялата сума", заяви комисар Владимир Димитров.
Използват се така наречените "пътуващи мулета" - тяхната задача е да обикалят Европа и да избират държави, където лесно могат да се откриват сметки. Макар да става въпрос за хора от различни националности оказва се, че масово в схемите се използват фалшиви български паспорти. С един паспорт се откриват няколко сметки, след това мулетата се местят в друга държава.
"Част от тях са истински български паспорти, но втората страница е преправена. Имената са на дете на две години от региона на Варна например, но е подменено ЕГН-то на истинския държател на паспорта, така че да отговаря възрастово на снимката от чуждия гражданин", заяви комисар Владимир Димитров.
В схемите са установени и българи, които доброволно са предоставяли личните си данни за суми между 200 и 500 лв.
Фактор
Макар и далеч от България северноафрикански престъпни групи успяват да източат сметките и на родни бизнесмени. Разследвания на ГДБОП показват, че измамниците проследят кореспонденцията между фирмите и техните контрагенти в чужбина - когато дойде момент за плащане те изпращат фалшив имейл с нов IBAN - за целта разчитат на два сценария.
"Предвид ситуацията с коронавируса или предвид това, че се проверява банковата сметка, регулярната, се изисква от българската фирма да изпрати на уж дъщерна фирма в друга държава. По този начин българският бизнес се ощетява с десетки хиляди лева ежеседмично", заяви комисар Владимир Димитров, началник на отдел "Киберпрестъпност" в ГДБОП.
Информационната сигурност най-често се пробива чрез фишинг имейли или пък пиратски софтуер.
"Когато нашият имейл е попаднал в хакерска атака, те могат да манипулират данните до такава степен, че буквално на другия ден може да се събудим и собственикът на моята фирма да е съвсем друго лице и моите лични данни да са затрити", заяви Атанас Мишекопаранов, специалист поддръжка компютърни системи.
При последния случай фирма превежда 42 000 евро към куха сметка в чужбина. От ГДБОП успяват да блокират парите преди да изчезнат с помощта на партньорски служби и бързата реакция на собственика. В подобен капан попада и нидерландска компания, която е подведена да изпрати в българска банка над два милиона евро. За да вземат парите хакерите използват услугите на международни престъпни групи, които се занимават само с пране на пари. Тяхната роля е да намерят финансови мулета.
"Суми от един-два милиона евро обикновено в рамките до два, три дни се нареждат чрез онлайн банкирането на банката на 10-15 различни транша към различни дестинации. Организираната престъпна група, която ще им изпере парите, им взима такса от около 30 - 40, а често и 50% от цялата сума", заяви комисар Владимир Димитров.
Използват се така наречените "пътуващи мулета" - тяхната задача е да обикалят Европа и да избират държави, където лесно могат да се откриват сметки. Макар да става въпрос за хора от различни националности оказва се, че масово в схемите се използват фалшиви български паспорти. С един паспорт се откриват няколко сметки, след това мулетата се местят в друга държава.
"Част от тях са истински български паспорти, но втората страница е преправена. Имената са на дете на две години от региона на Варна например, но е подменено ЕГН-то на истинския държател на паспорта, така че да отговаря възрастово на снимката от чуждия гражданин", заяви комисар Владимир Димитров.
В схемите са установени и българи, които доброволно са предоставяли личните си данни за суми между 200 и 500 лв.
Още от Закон и ред
ВАС отмени решението на служебното правителство "Гюров" за спиране на процедурата по подбор на български европрокурор
Върховните магистрати постановиха, че първоначалният конкурс, проведен по време на правителството с мандата на ГЕРБ, е бил напълно законен и не подлежи на анулиране с акт на Министерския съвет.
ВАС избра Мариана Шотева за член на Комисията за противодействие на корупцията
На общото събрание на ВАС са гласувахали 70 съдии, като 44 от тях са подкрепили Шотева, 13 са били против, а 13 бюлетини са били недействителни
Евтим Костадинов: Наследниците на ДС не искат да затворим една страница от историята, която не е прочетена
Абсурдно е да говорим, че темата за досиетата трябва да остане в миналото – не всичко е открито, не всичко е осветено, казва бившият председател на Комисия по досиетата