Рекорд: Брат и сестра се съдили 26 години за наследството на баща си

Почти 26 години е продължило в софийските съдилища дело между брат и сестра за наследството на баща им. От Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) съобщиха, че това е най-дълго продължилото производство от проверените в последните 4 месеца 131 заявления за забавени дела. Процесът е започнал в Софийския районен съд (СРС) през 1993 г. и е продължил точно 25 години, 11 месеца и 26 дни.

На 1 септември 1992 г. бащата починал и завещал всичко на сина си, а дъщеря му след това завела дело за възстановяване на запазена част от наследството. В продължителността на делото е включен и период от над 14 години, през който то е било спряно поради водено пък от 1992 г. преюдициално дело в СРС, което също е забавено и е приключило едва през 2002 г. От ИВСС посочват, че основната причина за продължителността на преюдициалното дело е свързана с действията на съда по организация на съдебните заседания, съобщава ЛЕКС. 

След това пък са минали още 7 години, докато районният съд възобнови спряното дело за наследство, като това е станало чак през март 2009 г. От инспектората обясняват това забавяне с липсата на извършвани периодични справки за движението и приключването на делото по преюдициалния спор. Съдът е допуснал пропуски и при организацията на 14-те съдебни заседания. След повече от 19 години районният съд отхвърлил иска на дъщерята на починалия за възстановяване на запазената част от наследството. Тя е обжалвала решението на СРС и делото е поело към градския съд, който го е разглеждал още 5 години и 9 месеца. ИВСС констатира забавяния и там.

„В това производство са проведени 10 съдебни заседания, като те са насрочвани в интервали от 4 до 8 месеца. Освен това, решението по делото е постановено 1 година и 7 месеца след изтичане на законоустановения 30-дневен срок“, пише в отчета на инспектората. Все пак в края на 2017 г. градският съд отменя решението на СРС и постановява ново, с което възстановява на дъщерята на починалия 1/6 идеална част от наследството. Синът пък е обжалвал решението на втората инстанция и делото е стигнало до Върховния касационен съд (ВКС). В началото на тази година върховните съдии са отменили и решението на СГС, тъй като въззивният съд не е взел предвид направените дарения от починалия баща, когато е изчислявал дължимото наследство на дъщерята. „В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията“, посочват върховните съдии, за да стигнат до окончателния извод, че дъщерята трябва да получи точно 228 839 лева от наследството.