След решение на ВКС Кирил Рашков ще изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 м. за държане на живак и на нерегистрирани археологически обекти, съобщиха от ВКС, цитирани от БГНЕС.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложените от съда наказания.

С първоинстанционната присъда са осъдени: Радослав Петров – за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество (амфетамин) и разпространението му, като са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 7 г. и „глоба“ в размер на 50 000 лв.; Кирил Рашков – за държане без надлежно разрешение на силно действащо отровно вещество (живак) и за държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, определено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г. и „глоба“ в размер на 10 000 лв.; Симеон Илиев – за държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, наложено му е наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., отложено за срок от 3 г.; Михаил Демерджиев – за придобиване, държане и разпространение на високорисково наркотично вещество (амфетамин) и за държане на огнестрелни оръжия без надлежно разрешение, като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 г., отложено за срок от 4 г., както и „глоба“ в размер на 5 000 лв. Подсъдимите са оправдани по част от обвиненията.

В жалбата на Кирил Рашков са изложени твърдения за липса на доказателства, сочещи, че той е автор на престъпленията, за които е осъден. В решението на ВКС се казва: „Апелативният специализиран наказателен съд е приел за безспорно установен факта, че именно подсъдимият Рашков е имал фактическата власт върху двете шишенца, съдържащи живак, като в подкрепа на решението си е изложил подробни и убедителни съображения“. Неоснователни са и оплакванията по отношение на осъждането за държане на археологически обекти, които не са регистрирани по съответния ред. Според върховните съдии АСНС подробно е обосновал извода си относно авторството, позовавайки се на обстоятелството, че археологическите обекти са намерени в дома на Рашков, в каса, намираща се в спалнята му и отворена с ключ, иззет при личния му обиск.

Тричленният състав на ВКС приема за основателно обаче искането за намаляване размера на наложените на Рашков наказания. Изложеният в мотивите на решението на АСНС анализ на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието, е обстоен и пълен, но според касационния състав не е съобразено в достатъчна степен здравословното състояние на жалбоподателя и напредналата му възраст. В решението на ВКС пише: „Към настоящия момент подсъдимият Рашков е на близо 79 години и страда от сериозни и животозастрашаващи заболявания. По делото е налице обилна медицинска документация, от която се установява, че той страда от сърдечна недостатъчност с прекарани два инфаркта, има тежък диабет с инсулиново изчерпване, хронична бъбречна недостатъчност и хроничната обструктивна белодробна болест. Налице са данни, че се нуждае от лечение в спешен порядък за подпомагане на функциите на сърцето. Всички тези обстоятелства дават основание на касационния състав за извод, че наложените на жалбоподателя наказания не съответстват на изключително тежкото му здравословно състояние и следва да бъдат намалени...“. Поради това ВКС изменя въззивната присъда, като за държането на живак определя наказание от 3 месеца „лишаване от свобода“, а за държането на археологически обекти – 8 месеца „лишаване от свобода“.

По отношение на жалбата на Радослав Петров тричленният състав на ВКС приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, което да даде основание за отмяна на съдебния акт. Решението съдържа отговор на възраженията за необоснованост на първоинстанционната присъда, както и на оплакването за неправилно приложение на закона. В мотивите си върховните съдии пишат още: „Няма никакво съмнение, че осъщественото от подсъдимия Петров деяние е извършено при условията на опасен рецидив, тъй като той е осъждан с присъда на Кралство Норвегия за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода за срок от три години и пет месеца...“. Според ВКС след анализ на обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието, въззивният съд правилно е приел, че то е определено към минимума на предвиденото в закона и допълнително смекчаване на наказателната принуда не е необходимо.

По повод на твърденията в жалбата на Симеон Илиев съдебният състав на ВКС констатира, че АСНС не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила. Извършил е анализ на събраните доказателства и е обосновал фактическите си изводи въз основа на годните за оценка доказателствени средства. Съдът е изложил подробни съображения защо приема, че именно Илиев е упражнявал фактическа власт върху пистолета, патроните и археологическите обекти. Не се констатира неяснота в обвинението за държане на археологически обекти, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред, както е посочено в касационната жалба. „Изцяло лишен от фактическо основание е и намекът на защитата за неясни съдебни мотиви, касаещи приложението на материалния закон“, категорични са върховните съдии.