Зад тайните ритуали, кървавите кланета и теориите за кодирани произведения на изкуството се крие богато въображение, но и най-добре пазената тайна в историята на християнството. Това е образът на Мария Магдалена - изгубеното евангелие може би разкрива истината за нея.

Всяка година в Сен Максимин в Южна Франция пристига римокатолически кардинал, за да ръководи ритуал, който датира отпреди 700 години – това е фестивал в чест на св. Мария Магдалена. Местна легенда разказва, че тя е избягала тук от преследванията, последвали рàзпването на Исус Христос. Вярващите са убедени, че тя умира тук и че зад златната маска в църквата-кула, построена в нейна чест, се крие самият й череп.

През 591 г. след Христа папа Григорий я провъзгласява за покаяла се грешница, като подклажда всеобщото схващане, че е била проститутка. Мнозина продължават да вярват в това. Макар

Ватиканът да изчиства името й през 1969, 

нещо друго около Мария Магдалена е пробудило любопитството на писателката Маргарет Старбърд, която прекарва години наред в търсене на тайни послания в религиозното изкуство. Именно нейната противоречива теория вдъхновява Дан Браун да напише бестселъра „Шифърът на Леонардо”. Романът убеди много читатели, че

Исус и Мария Магдалена са имали дете и потомците на Исус са живи и днес.

Старбърд е убедена, че Христос е бил женен. Тя пристига във Франция, за да докаже, че жена му е именно Мария Магдалена.

За Мария Магдалена се знае много малко. Евангелията едва я споменават, или поне не преди рàзпването на Христос. След това изведнъж се появява във всички евангелия. Те й отреждат централна роля по време на Страстите. Тя носи благоуханното миро до гробницата, за да балсамира тялото на своя любим. В Евангелието на Йоан Мария отива сама до гробницата, поглежда вътре и казва, че са го отнесли. След което пита къде са го положили. И тогава чува глас, който я вика по име, и познава Исус.

Това е най-значимият момент в цялата християнска традиция и Мария Магдалина е там, за да стане свидетел на случващото се. Какво се случва с нея след това и къде отива?

През 12 и 13 век християнска секта еретици, назовани катари, живее в град Алби, Франция. Сред многото обвинения в ерес едно твърди, че те вярвали, че Исус и Мария Магдалена били любовници. Те плащат с живота си за еретичните си вярвания. След като не успява да ги покръсти, папа Инокентий III заповядва кръстоносен поход, за да ги унищожи. Обсадата започва при Лангедок. Стотици местни жители търсят убежище в местната църква. Тя е опожарена заедно с хората вътре. През следващите 20 години хиляди катари са избити заради вярванията им.

Защо папата е искал да изтрие катарите от лицето на земята?

Катарите са вярвали в двама Създатели – един добър и един лош, но много доказателства за техните вярвания са изгубени. Единствените запазени сведения са записани от техните инквизитори. Един от хроникьорите е записал, че според техните вярвания Мария Магдалена е била съпруга на Исус. Но още по-странното е, че във вярванията на катарите Исус не е бил физическа личност. Тогава идеята им би била немислима. А и никое от евангелията не споменава подобен факт. След избиването им инквизиторите са изгорили телата на катарите. Дори тези от гробищата.

Къде да се намери доказателства за тази ерес? Те са в френския град Алби. Това е едно от местата, където са живели катарите. Каменният релеф на кметството в стария град изобразява вълци, които ловуват. Според местни жители, вълците са инквизицията, а преследваните диви свине са катарите. Вярванията на катарите са все още живи тук, но сектата е изключително потайна. Имат архиепископ – Пол Санда. Той изповядва гностичната религия на християнската секта, от която се е развила религията на катарите. „Римокатолическата църква продължава да ни смята за еретици”, казва той. Ние вярваме в друга традиция. Смятаме, че

Мария Магдалена е била най-важният апостол

Написала е евангелие, а щом е написала евангелие, е имала какво да проповядва. Освен това вярваме, че Мария Магдалена е била жена на Христос.” В своите ритуали те четат древен текст, който наподобява евангелие, което го няма в Библията. В него се казва: „Три Марии вървяха редом до Бога – майка му, сестра му и Мария Магдалена. Тази, която наричаха негова спътница, бе Мария Магдалена.”

Проф. Бари Уилсън от Израел, историк и експерт по ранно християнство, твърди, че това е гностично евангелие, написано век след евангелията на Матей, Марко, Йоан и Лука. Това е времето, когато християнството е на съвсем ранен етап от развитието си. Някои от тези ранни християни са били евреи, като Исус и апостолите му, но се присъединяват още новопокръстени от други езически религии. Според професора, съществуват много различни форми на ранното християнство и всички имат свои писания и различни идеи за това, кой е Исус Христос. Всички смятат, че са прави и че изповядват правилната християнска вяра, а останалите грешат. Някои от тези ранни писания по-късно са включени в Новия Завет. Но през вековете гностичните евангелия са се изгубили.

Към края на Втората световна един египетски фермер - Мохамед Али, намира гърне в пустинята, което е било заровено в земята цели 15 века. В него има 50 раннохристиянски текста. Когато ги отнася вкъщи, майка му използва част от писанията за подпалки. Проф. Уилсън е изследвал оцелелите текстове. Съдържанието им е невероятно. „Това са тайните слова, изречени от самия Исус, и се споменава, че онзи, който намери тайното послание, ще получи вечен живот. За разлика от евангелията в Новия завет, Мария Магдалена играе важна роля в тези по-късни гностични текстве.

В книгата „Загадката на Граала” Лорънс Гарднър предоставя извадки от интересен сборник на Джакопо ди Воражин. Част от него е и “Легенда за Св. Мария Магдалена”. Друг автор - Рабан, също дава сведения за Мария, които се препокриват с тези на Джакопо. Гарднър казва, че тези автори са черпели информация не от кого да е, а от самата Римокатолическа църква! Всъщност, от една страна, наследството на Мария е очернено, но от друга, има някои ръкописи за нея в библиотеките на някои средновековни манастири. Според Джакопо и Рабан тя е дъщеря на Сир, който е от сирийски произход и е от царски род. Майката е Евхария, която също е от царско потекло. Рабан също казва, че Евхария е потомка на царска израилева династия.

Това не е Давидовата династия, към която принадлежи Исус,

а династията на Хасмонеите

Джакопо пък дава обяснение за произхода на прозвището Магдалена. Той го свързва „със замъка във Витания”- кулата (migdal). Тази кула (migdal) e свързана с високо обществено положение и замъкът се получава в наследство.

В Стария Завет има един пророк Михей, който казва: „А, ти, Куло на стадото, Хълме на Сионовата щерка! При теб ще дойде и ще се върне предишното владичество, царството - при дъщерите йерусалимски!”

Magdal освен кула означава и “Наблюдателница”. В по-късни времена хората в култа на Магдалена я имат точно за такава - Пътеводителката на християнството, която покръства много езичници. В гностичните евангелия се казва, че тя е Apostolina Apostola - апостол на апостолите, както и Illuminata Illuminacea - просветената, която просвещава.

В Евангелието на Мария Магдалена се казва: Тогава Мария се изправи, поздрави всички и каза на братята си: „Не плачете и не тъжете, и не бъдете колебливи, защото Неговото Благоволение ще бъде изцяло с вас и ще ви пази. Най-вече, нека възхвалим Неговото Величие, защото Той ни подготви (и) ни направи мъжe.”

Казвайки това, Мария обърна сърцата им към Бога и те почнаха да обсъждат думите на [Спасителя] Петър каза на Мария: „Сестро, ние знаем, че Спасителят те обичаше повече от всички жени. Кажи ни думите на Спасителя , които ти помниш – които знаеш, (но) ние не знаем, и дори не сме чували.“

Защо никое от тези гностични евангелия не е включено в Библията? Причината се крие в произхода на самата църква, твърди проф. Уилсън. „Беше открита мозайката на една от най-старите църкви в Мигидо, Ерусалим. Това е най-строго охраняваният артефакт в света. Има изключително богата мозайка на пода, която съдържа обилна информация. Има няколко надписа на пода. Изобразена е жена, която дарява маса на църквата, за да припомни божествения характер на Исус Христос. Това са група вярващи, за които Исус е наистина пълноправен Бог. Една група, която подчертава божествеността на Христос, е водена от св. Павел. Той вероятно е бил римски поданик. Не е било необходимо да си евреин, за да се присъединиш към Павел. Той се е стремял всъщност да покръсти неюдеи. Наследството на Павел оказва влияние кои текстове да влязат в Новия Завет. Някои учени смятат, че евангелията, избрани за Библията, се основават на онова, което хората са чели в църквите. Официалният списък е съставен едва в четвърти век, когато се посочват 27-те книги, които днес съставят Новия Завет. Това са били „извори на спасението” и единствено те проповядвали доктрината на божествеността. И само те трябвало да се смятат за божествени и чисти. А всички останали писания, включително и гностичните, трябвало да бъдат отхвърлени или назовани „фалшиви”.

Така че ранните отци на църквата не са ги одобрили. Всички текстове в Новия Завет са писани 100 години преди гностичните евангелия. Но „богохулните” вярвания, че Мария Магдалена е жената на Исус, са оцелели. И днес се търсят доказателства.

Според древна френска легенда Мария Магдалена дошла от Светите земи, пресичайки морето с лодка. В древното пристанище на Марсилия, южното крайбрежие на Франция, се издига църквата „Св. Виктор”, която е построена през

Тази църква излъчва мистика, потайност, странност

В стените на криптата има древни християнски саргофази. Тук са погребвали мъртви и в езически времена. В един от страничните коридори е издялан каменен релеф - Мария Магдалена, стиснала „камък”, а в далечината се вижда Христос на кръста. Изглежда бременна в деветия месец. Контурите на „камъка” в областта на корема й го подчертават много умело.

По странно стечение на обстоятелствата текстове от девети век описват пътуването на Мария Магдалена във Франция. Тя е придружена от Йосиф от Ариматея, за когото се твърди, че е пазител на Светия Граал. Според учените Светият Граал е само мит, описан през 13 век като бокал, използван в Тайната вечеря. Думата „Граал” произлиза от гръцката дума „кратер”, което означава „чиния”. Но има ли скрито послание в този мит?

Мнозина смятат, че Светият Граал е съд или чаша, която някога е съхранявала кръвта на Исус. Но може би става въпрос за две древни френски думи, слети в SANGRAAL – което се превежда като Свети Граал, ако се раздели на San и Graal, но ако се разделят същите 8 букви след „g“ - Sang Raal, получаваме нещо изумително - на старофренски значението е „кралска кръв“ или „кралска кръвна линия“... Кралска кръв, която едва ли е носена в съд с капак. «По-скоро тя тече във вените на дете», твърди Маргарет Старбърд.

Истината за Мария Магдалена може никога да не излезе наяве, но... доказателствата са навсякъде около нас. Все пак, за вярата не е нужно физическо доказателство.