Не може да чакаме безсмъртие, насочени към яйцата, козунаците и агнетата

Силва Дончева, астролог

Идеята за Възкресението е напълно противоположна като същност на езическата традиция за боядисване на яйца и месене на ритуални хлябове. На практика сблъскването на двете идеи води до неразбиране на християнството като начин на мислене и до непрестанно отлагане на осъществяване на великите му цели.

Възкресението е път към безсмъртието на всички хора, показан, осъществен и ръководен от Христос (Христовия Дух), който е глава на Бялото братство. Когато говори за Възкресението, Той казва на фарисеите, че хората тогава ще са ангелоподобни, те няма да се омъжват, нито да се женят. Съответно няма да имат и деца. Кармичният кръг на преражданията ще бъде спрян и хората ще имат вечен живот, ще бъдат причастници на Божественото естество, те ще влязат в ангелската йерархия.

Вярата в Бога е вяра в безсмъртието, в безсмъртното тяло на човека, такова, каквото има Христос след Възкресението и което е обещал на хората, ако Го следват. „Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз; попипайте ме и вижте, защото дух няма плът и кости, както гледате мене, че имам. И това като рече, показа им ръцете и нозете си. Но те от радост, като се недоверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука? И те му дадоха част от печена риба и меден сот. И взе та яде пред тях…“ Лука 24:39,40,41,42,43.

Същевременно, когато се извършва ритуалът с боядисването на яйцата, директно се кодира прераждане. Яйцата са символ на материята, на земното, на раждането. Те се боядисват всяка година, за да се повтори природният цикъл на раждане и смърт. Така се сблъскват две силови полета на мисъл. Идеята за безсмъртието на Христос и идеята за прераждането на езичниците.

Този сблъсък води до лоши резултати.

Ние живеем в лъжа за истината за християнството

Самата църква, опитвайки се да намери компромис между материалното мислене и свръхвисоките идеи на Христос, допуска грешката да свърже истина и лъжа.

Тогава как, обърквайки идеята за прераждането и за вечния живот, да ги постигнем? Вярата е объркана. Методите в християнството са съвсем други.

На този ден преди две хиляди години се е извършило най-важното събитие в човешката история. До идването и служението на Христа хората са преминавали в т.нар. инволюционен стадий. През този период човешкият дух слиза от духовния свят в материята и се стреми да я овладее, т.е. движението е от центъра, от Бога към периферията. Христос идва преди две хиляди години и обръща хода на историята, като ни въвежда в периода на еволюцията, т.е. възвръщането към Бог. Това е период на изграждането на свръхсъзнанието и движение от периферията към центъра, към Бога.

Христос променя властта на Земята

Исус много ясно отговаря на дявола (а той е князът на онзи свят в периода на инволюция) на три пъти по начин, който преобръща представата за ценностите в живота. “Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което изхожда от Божиите уста“, Матей 4:4; „Да не изкусиш Господа, Бога твоего“, Матей 4:7, „Махни се, Сатано, защото е писано: „Господу Богу твоему да се поклониш, и само Нему да служиш“, Матей 4:10. Това е истинският път към нови ценности и нови хоризонти. Действително до идването на Христос и до неговата мисия властта е била в княза на онзи свят, който оповестява това много категорично. След като показва на Христос всичките царства на Вселената, той казва: “Тебе ще дам всичката тази власт и славата им, защото е мене предадена и давам я комуто ща“, Лука 4:5-6. С тази власт обаче на практика е свършено чрез служението, жертвата и възкресението на Христос. Властта оттогава се променя напълно и има друг носител – Сина Божий и Сина човешки; Словото Божие, което стана плът.

На трето място, Христос утвърждава в човешкото съзнание и дух и друга колосална промяна. Хората вече са изкупени и чрез Христа се превръщат в синове Божии. Човечеството чрез акт на една огромна жертва по Божията милост преминава в ново състояние, като излиза от състоянието на робство и влиза в етапа на осъзнаване на божествеността и превръщането на хората в синове Божии. От онзи велик момент на Възкресението, властта на Земята е друга; невидима, духовна, разумна и милосърдна. И пристъпи Исус, та им говори и рече: “Даде ми се всяка власт на небето и на земята. Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и сина и Святого Духа. И учете ги да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, аз съм с вас през всичките дни до скончанието на века“. Матей 28:18-19-20. В духовното и астрално поле настъпва огромна промяна, която в рамките на няколко хиляди години ще се осъществи и на физически план, а ако мислим по-активно в тази посока - и по-рано.

„Защото трябва това тленно да се облече в нетление, и смъртното това да се облече в безсмъртие. А когато тленното това се облече в нетление, и смъртното това се облече в безсмъртие, тогава

ще се сбъдне словото, което е писано

„Погълната биде смъртта с победа. Де ти е смърте, жилото? Де ти е, аде, победата?“ Кор.15:53-54-55.

Времето след Христа е период на възвръщане, в който хората ще започнат да се схващат и да се държат като божествена душа, ще получат безсмъртие, ще възкръснат. Това е пътят на Христос, който няма аналог, нито каквото и да е било общо с други учения и духовни теории.

Защо обаче чрез глупавите си мисли и действия да отлагаме непрестанно това време? Не може мисълта да е насочена към яйцата, козунаците, агнетата и земните ценности, като ядене и пиене, раждане и трупане на богатства и същевременно да очакваме безсмъртие. Затова по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие, защото той се надее на земното. Затова безсмъртието първо трябва да стане вяра в ума, сърцето и душата, а после да стане наша реалност.

Нима някой иска да умира постоянно, да губи близките си, да трепери за децата си в земното им тяло, да търпи несправедливостите на земния живот? Защо обаче въпреки това не искаме да повярваме в нещо по-истинско и да насочим мислите си в друга посока? Сякаш човек обича да страда и да умира или просто не може да излезе от измамите и лъжите, които му поднасят, заедно с мъничко истина.

Ако вярваме в безсмъртието реално, то ще дойде, поради много съзнания на хората, насочени натам. Но докато вярваме в мислите и действията си в цикъла на преражданията, в непрестанния кръг на раждането и смъртта, или още по-лошо - в безумната мисъл, че сме еднодневки, случайно появили се, трудно ще се отървем от това страдание.

„Аз съм Пътят, Истината и Животът, никой на дохожда при Отца Ми освен чрез Мене“. Йоан 14:8

А което за човек е невъзможно, за Бога е възможно!

ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ! В ИСТИНАТА ВОЗКРЕСЕ!