По време на своя 108-минутен полет през 1961г, Юри Гагарин, първият човек в космоса, достига височина 327км на борда на космическия апарат Восток. След силното раздрусване на капсулата му, Гагарин изпитва безтегловност и вижда извивката на земното кълбо. По всичко изглежда, че е преминал мистериозната граница между Земята и космоса. Нали? Повече от половин пек по-късно все още не можем да кажем със сигурност дали това е така, защото няма приета граница за началото на космоса.

Има общоприето схващане, че космосът започва там, където спира физическото влияние на Земята или където то е значително отслабено, но къде точно е това, не може да се каже. Може би космосът започва там, където свършва атмосферата? Звучи логично, но земната атмосфера достига на около 700км височина. Това би означавало, че Гагарин не е бил в космоса, а пък Международната космическа станция е само на 400км. Влиянието на земната гравитация може да е друг кандидат за определяне на началото на космоса, но ще трябва да изминете 21 милиона километра, за да й се изплъзнете, а това е около половината път до Венера.

Международната астронавтска федерация приема за началото на космоса, за летателни цели, височина 100км от земната повърхност, където земната атмосфера е толкова незначителна, че самолетите не могат да пътуват достатъчно бързо, за да генерират подемна сила.

През 60-те години на миналия век пък, 8 американски пилота са обявени за астронавти, след като прелитат на 80км височина с ракетния самолет X-15. В САЩ този стандарт все още важи, което означава, че всеки който лети с частния космически кораб на Върджин Галактик, официално ще бъде признат за астронавт.

Нови научни открития допълнително са размили космическата граница. През 2009г, специален инструмент наречен Супертермален йонен апарат (SII) посочва 118-ия километър като точката, където заредените частици от космоса започват да се сблъскват с относително умерения поток от частици от горната част на земната атмосфера. Това уж било точката, откъдето започвал космоса.

Всички тези числа обаче показват, че науката може би не е правилният инструмент, с който да се търси началото на космоса. Все пак, няма истинско нещо наречено „космос“. Има слоеве атмосфера, които стават все по-редки на по-голяма височина, както и гравитация, за която важи същото. Космосът е феноменологична идея. Границата му лежи там, където човек чувства, че е я е преминал.

10 мита за Космоса

1. Експлодираме в космоса

Също като много от митовете, за които ще говорим, тази идея идва от Холивуд. Във филмите често показват неща, които са далеч от истината и сценаристите не са особено загрижени дали фактите им са верни. Те избягват от реалността, за да направят сцените по-интересни. Такъв е и този случай.

От филмите знаем, че в момента, когато човек е изложен на открития космос без предпазен костюм, той е пътник и всеки момент ще експлодира, пръскайки карантии във всички посоки.

Ако излезете в открития космос без костюм, определено ще умрете, но това няма да стане моментално, нито пък по толкова цветен и ефектен начин. Човек може да оцелее в космоса около половин минута, без да получи някакви трайни увреждания. Със сигурност няма да е приятно, но смъртта не е мигновена и настъпва в следствие на задушаване, поради липсата на кислород. Сещаме се поне за един филм, който представи нещата реалистично – „2001: Космическа одисея“.

2. Венера и Земята са еднакви

Може би сте чували как Венера била близнакът на Земята, но това не бива да ви кара да мислите, че е същата като нашата планета. Тази идея идва още от времето, когато не сме знаели каква точно е повърхността на Венера. Поради изключително плътната й атмосфера, чак когато сме изпратили космически апарат до планетата сме открили колко смъртоносно и неприветливо място е тя.

Масата на Венера е около 80% от земната, само че е по-близо до Слънцето и е най-горещата планета в нашата слънчева система – температурата там достига до 465ºC.

3. Слънцето е топка от огън

Слънцето всъщност сияе, а не гори. Може да ви изглежда като незначителна разлика, но топлината, генерирана от Слънцето, е резултат от ядрен реакция, а не от химична, каквото е горенето. И докато сме на тази тема…

4. Слънцето е жълто

Накарайте някой да ви нарисува Слънцето и той веднага ще посегне към жълтия цвят. Това ни се струва нормално. Рисуваме Слънцето жълто още от деца, пък и да имаме някакви съмнения, ще излезем навън и ще погледнем към него в небето, където определено изглежда жълто.

В действителност обаче, виждаме жълтото единствено благодарение на земната атмосфера. Ако сте виждали снимки на НАСА и на тях Слънцето също е жълто, за това си има причина. Толкова сме свикнали с тази идея, че понякога астрономите променят цветовете на снимките си, за да ги направят по-разпознаваеми. Истинският цвят на Слънцето обаче е бял. Всеки астронавт може да го потвърди.

Освен това нямаме нужда да виждаме Слънцето, за да знаем какъв цвят е, защото можем да разберем това по температурата му. Студените звезди в началото са кафяви или тъмно червени и постепенно стават по-горещи. Нещо с температура няколко хиляди келвина ще излъчва червена светлина. В другия край на спектъра, най-горещите звезди с повърхностна температура над 10 000 келвина са сини. Повърхността на Слънцето е почти 6000 келвина, което означава, че то попада някъде в средата и е бяло.

5. Земята е по-близо до Слънцето през лятото

Звучи логично. Планетата ни трябва да е най-гореща, когато се намира най-близо до нещото, което я нагрява. Тази идея обаче идва от погрешното разбиране за това какво предизвиква сезоните. Те се дължат не на близостта до Слънцето, а на наклона на земната ос. Оста, около която се върти Земята, всъщност е наклонена на една страна. Когато тя сочи към Слънцето, в това полукълбо е лято. Когато сочи обратно, тогава е зима.

Не е мит обаче, че Земята понякога е по-близо до Слънцето. Тя има елипсовидна орбита (като повечето други планети). Прието е, че разстоянието между Земята и Слънцето е около 150 милиона километра. В своя перихелий обаче (най-близката точка на планетата до Слънцето), разстоянието е 147 милиона километра, а в афелия (най-далечната точка от Слънцето) става 152 милиона километра.

6. Тъмната страна на Луната

Това е доста често споменавано. Идеята, че Луната има вечно тъмна страна, е абсолютно погрешна. Луната е в синхронно въртене със Земята, което означава, че една и съща страна гледа към нас, но това не важи за Слънцето. Всички страни на Луната са осветявани от Слънцето в един или друг момент.

7. Звук в Космоса

Филмите рядко се придържат към реализма, когато стане въпрос за звук в космоса. Все пак една експлозия не е толкова драматична и ефектна, ако зрителите не могат да я чуят. В космоса обаче няма атмосфера, което означава, че звуковите вълни няма по какво да преминат.

Разбира се не означава, че никъде другаде в космоса няма звук. Ако отидете на планета с атмосфера, там ще има звук, макар и по-странен.

8. Не може да се премине през астероиден пояс

Това го знаем от „Междузвездни войни“. Хан Соло ни показа, че е супер пилот, като прекара Хилядолетния сокол през смъртоносен астероиден пояс, въпреки невъзможните шансове за оцеляване. Това е впечатляващо, ако изключим факта, че вероятно и вие бихте могли да го направите (ако имахте под ръка космически кораб).

Едно от най-честите неща за космоса, които филмите не представят вярно, е размерът. Това е отчасти разбираемо. Ако трябваше да ни покажат реалността, щяхме да гледаме просто черен екран с по някоя миниатюрна точка тук-там, обозначаваща планета или нещо друго.

Космосът просто е огромен. Ама наистина огромен. Дори в един астероиден пояс да има десетки милиони астероиди, трябва да сте най-големият карък на света, за да се ударите в някой. Не е невъзможно, но вероятността е близо до нулата.

Да погледнем към нашият астероиден пояс. В него има милиони обекти, а вероятно и много повече, в зависимост колко голям трябва да един обект, за да го броим. Най-голямото нещо в него е Церера – бивш астероид, днес класифициран като планета джудже с диаметър 950км. Разстоянието между два обекта в астероидния пояс е поне няколкостотин хиляди километра. Шансовете да се ударите в един от тях е 1 на милиард. Досега сме изпратили 11 космически апарата през астероидния пояс без нито един инцидент.

9. Великата китайска стена се вижда от Космоса

Сигурно сте чували, че Великата китайска стена е единственият създаден от човека обект, видим от космоса. Това може да е отчасти вярно, а може и да не е – зависи какво разбирате под „комос“. От ниската орбита, стената е едва забележима, но също и много други постройки на Земята. От по-далеч, например от Луната, няма да можете да различите цели континенти, да не говорим за някаква си стена.

10. НАСА разполага с ¼ от бюджета на САЩ

Без съмнение САЩ е допринесла за изследването на космоса много повече от която и да е друга нация, но за съжаление успява да го прави все по-малко, поради все по-слабата обществена подкрепа към НАСА. Все повече хора губят интерес към космоса и това е жалко, защото това е най-амбициозното и важно начинание в историята на човека като цяло.

Един от най-големите проблеми на НАСА е приетото схващане, че харчи твърде много пари. Хората правят доста грешни сметки колко пари НАСА получава всяка година. Средностатистическият американец смята, че НАСА харчи значителна част от федералния бюджет – цели 25%. Във времена, когато много хора изпитват икономически затруднения, не е чудно, че те искат космическата програма да бъде спряна.

Проблемът тук е, че НАСА не получава толкова пари. За 2015г, националното управление ще получи около 0.5% от федералния бюджет. Всъщност и предишни години бюджетът на НАСА рядко е надхвърлял 1% от федералния. Най-голям е бил по време на космическата надпревара през 60-те, но дори тогава е достигнал максимум 4.4%, което е доста по-малко от 25%.