В началото на октомври той извади в интернет "кирливите ризи" на зет си Божидар Димов, с когото заедно основават църквата "Св.Иван Рилски Чудотворец" през 1996 година. 

Двамата служат рамо до рамо, преди да се скарат жестоко за този разкол, обвинявайки се взаимно в секскандали, пиянство и побои. Тогава българите в Чикаго го нарекоха Предател" и "разколник". 

За да се измъкне от линча на сънародниците задето е прехвърлил църквата към щатската, Ноцков натопил зет си, че се е поддал на много изкушения и последните му действия уронвали името на църквата, което според Ноцков внесло смут в душите на вярващите.

Освен това приписал на зет си и много други  “грехове”. В обръщение на сайта Еurochikago.com той твърди, че зет му си бил камшика като си самопозволил едногодишен отпуск и тръгнал за България точно когато в църквата започвали строителни работи. По същото време се търсели и изчезнали над $ 15 000. Те постъпили по сметката на приятели на зетя. В деня на тръгването му към България изчезнал и църковният автомобил "Нисан Куест", пише "Струма".  

Това тотално вбесило църковните деятели и те отнели правото на Божидар Димов да служи към АПЦ. Това обаче накарало Димов да влезе в завера с българите, които с години се опитват да спасят църквата от американско влияние.

Досега обаче Светия синод не е коментирал изгубването на българската църква в Чикаго, а още по-малко непристойното и богохулно поведение на  българския свещеник Ноцков. Затова пък Държавната агенция за българите в чужбина и генералният консул на България в Чикаго Симеон Стоилов връчили орден "Иван Вазов"  на разколника Валентин Ноцков. 

Предлагаме на вниманието на читателите това, което каза  г-н Емил Велинов, директор на Дирекцията по вероизповеданията къ МС, по този повод пред ЕвроЧикаго:

Съдът в САЩ е решил да присъди храма „Св. Иван Рилски“ в Чикаго на другото настоятелство* и храмът е към Американската православна църква. Не познавам американското правосъдие, но е факт, че тези хора, на които давахме писма, на които доказвахме, че става въпрос за наши православни служители, това не помогна. По този случай имаше претенции, две групи спореха. Този храм е бил и преди под юрисдикцията на Православна църква в Америка, но имаше доста спорове.

Аз няма да обвинявам никого – нито Българската православна църква, нито митрополит Йосиф*, ще си позволя да кажа само, че те действаха малко мудно. И тези документи, които е трябвало да се получат там, вероятно не са се получили навреме. Но, в края на краищата, Българската православна църква е отделна, независима институция, ние от Дирекцията по вероизповеданията не можем да й се месим. Предупредихме ги навреме, казахме им за делото. Дойде представител от Чикаго, дадохме му писмо – макар че нямахме потвърждение от Синода, че свещеникът в този храм не е низвергнат, че е представител на Българската православна църква. Но това не помогна.

Може би този храм е бил изгубен много по-рано. Още при предишното ръководство на Американската православна църква, когато се получиха недоразуменията и т.н. В смисъл, много бавна реакция от наша страна. Сега, кой е виновен – не мога да обвинявам, пак казвам, никого, нито митрополит Йосиф, нито посланика. Информацията, която пристигаше при нас в Дирекцията по вероизповеданията, във всеки случай, винаги сме я предавали навреме. В рамките на два часа след като нещо пристигаше при нас, Синодът имаше информация за нещата, които стават.

Не знам много подробности по случая. За съжаление митрополит Йосиф не контактува много с нашата дирекция. Ние се опитахме да помогнем. Но така или иначе това е положение, което не го решаваме ние, решава го юрисдикцията на Америка.

Същият проблем има, впрочем, и в Австралия, в Мелбърн, където трябва да отиде млад свещеник. Подобен проблем възникна преди месец-два и в Торонто. За случая в Торонто още нямаме официално пристигнала информация – чрез генерално консулство , чрез посолство или от самия владика – а само частни обаждания, откъслечна информация. А когато човек е държавен служител, той не може да реагира като вестникар.

За всички български черкви и енории, които се намират зад граница, е много важно какви точно свещеници служат – дали те могат да обединяват хората. И в Западна Европа има проблеми в някои енории, не само в САЩ или в Канада. Но когато отиде един по-млад свещеник, който не е обвързан, и създаде ред на служение и т.н., има други резултати. Вече имаме такива случаи – в Лисабон, на много места, в Германия  – където беше същото положение , за малко щеше да загубим, но сега получихме черква, която е в центъра на Берлин. И я стопанисваме вече, с договор за едно евро на година, т.е. със символичен наем. Но всичко зависи от този, който ръководи църквата, не зависи от нас. Аз на няколко пъти съм си позволявал да пиша малко по-назидателни писма до Св. Синод на БПЦ, от което съм получавал само негативи.

Св. Синод си има разбира се негови методи, решения и т.н. Но мисля все пак, че в Западна Европа, в Америка, в Австралия трябва да отидат и да служат вече млади хора, необременени, които да обединяват общността, а не да я разединяват. Свещеникът трябва да привлича енориашите, да ги спасява от подобни престрелки и взаимни нападки.