Петър Стаматов

„Догде е мъничка змията*, елате да се съберем, с крака да й строшим главата…“

Вероятно повечето от по-старото поколение българи помним стижовете на Добри Чинтулов и призива му:

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний Бог!

Тези рими звучат пророчески и днес – но не за освобождение от чужда власт, а от най-тежкото робство – това на собственото ни разделение и на дребните интереси, които държат българската общност в Чикаго (и по света) разпиляна и в състояние на безсилие.

Скандалът около „Малкото българско училище“ и генералния консул Светослав Станков се разгаря – отказан лиценз, отнети субсидии, взаимни обвинения, обиди и амбиции. Но всичко това е само поредният симптом, а не и болестта. Разбираме ли го?

Докато се спори кой е прав и кой е виновен, колата вече се е обърнала. А когато това се случи, пътищата са много – и всеки посочва виновник, но никой не гледа към корена на проблема – липсата на обща, трайна, легитимна и представителна структура, която да обединява българите, да защитава интересите им и да служи за стабилен мост както с Родината, така и между самите нас.

Това не е нова идея и някои още помнят историята на един пропуснат шанс за институционално решение.

Преди почти 10 години, чрез сайта ни Еврочикаго, в българския парламент бе внесен законопроект, правещ първа крачка за създаване на Световна организация на българите в чужбина чрез изборни Консултативни обществени съвети към дипломатическите мисии ( вж. линк).

Документът уж имаше нужната подкрепа в НС – доста депутати бяха за него и нито един в залата не гласува „против“. Но мнозинството „въздържал се“ и „отсъстващ“ го погреба. Държавата отново пропусна да обяви българите в чужбина за свой приоритет.  Получихме урок: ако чакаме държавата да ни обедини, ще чакаме вечно.

Време е да се самоорганизираме – със или без държавата

Вместо да чакаме перфектния закон, започваме с конкретно и лесно за осъществяване действие. Предложихме го миналата година до МВнР, предложих го и миналия месец, заедно с отворено писмо до Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Предлагам Ви отново тази конкретна стъпка – а именно: за основа на бъдещата структура да се използват специални цветни карти за взаимодействие (вж линк), които да служат като:
– инструмент за свързване между българите;
– знак на солидарност и принадлежност (т.е. знак, че носителят е част от общност със собствени интереси и сила);
– начин за изграждане на мрежи за помощ, култура, образование и взаимност;
– основа за бъдеща реална представителност на българите по света.

Тези карти не са просто хартийка. Картата е начало на нещо, което никога не сме имали – структура, която не разделя, а събира. Като се работи с онлайн платформа и локални срещи – без да чакаме разрешение от никого.

Това е първата осезаема крачка към единство

която можем да направим още утре.
Стига само сме писали и сме се ваклали в социалните мрежи. Щом сме в Америка, би трябвало да сме убедени, че тук не чакат консул, министър или държавата да реши проблемите, а сами се борят с трудностите.

Време е за конкретни действия:

1. Нека спрем делението. Всеки, който целенасочено разединява общността, е противник на нейното бъдеще. Независимо дали това е местен човек или привнесен от вън.
2. Изисквайте обединение. Говорете с местни организации, училища, църкви – настоявайте да участват в обща структура, която да ни представлява всички.
3. Подкрепете инициативата с цветните карти. Регистрирайте се, включете се, поискайте ги – това е нашето начало.
4. Не чакайте държавата. Тя може да помогне, но не може да замести нашата воля.

Българите в Чикаго можем да бъдем и за добър пример. Нека действаме сега да си припомним как продължаваше песента.

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?
Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!
Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!