Светът, Европа, България посрещат днес международния ден на бежанеца, в който се отбелязва и традиционно припомня смелостта на хората, търсещи по-добър живот. Живот, без да бъдат преследвани, без войни, разрушения, репресии, без трупове по улиците.

Днес светът, Европа, България посрещат деня на бежанеца, изправени пред може би най-сериозната бежанска криза. Криза, която не обещава скоро да приключи. Която се задълбочава все повече. И за която все още Европа не може да намери единно адекватен отговор.

За задълбочаващите се проблеми, за на практика хуманитарна криза, говори и последният доклад на комисариата за бежанците на ООН, цитиран от ""Дневник". Според данните почти 60 милиона души по света са били изгонени от местата, в които живеят от конфликти и преследване към края на миналата година. През 2014 г. средно по 42 500 души всеки ден са ставали бежанци, търсели са убежище или са били разселени отвъд държавни граници. Това число се е увеличило 4 пъти в рамките на последните четири години, посочва комисариатът.

Принудени от поредния случай на удавили се стотици хора във водите край Италия през април, европейските лидери започнаха редица срещи, разговори, дискусии, излязоха с декларации. Те обещаха да намерят общ отговор на един от най-сериозните проблеми - засиления бежански натиск по средиземноморските граници в Италия и Гърция. И да задвижат пилотен проект за разпределение на 40 000 имигранти от двете страни към вътрешността на Европа.

Само преди дни и европейските вътрешни министри се опитаха да направят поне първата дребна стъпка към такава обща политика. Проектът обаче поне засега остана блокиран заради съпротивата на някои страни от вътрешността на Европа да поемат още бежанци.

Така въпреки призивите от години за повече солидарност, за необходимост от обща европейска политика и адекватен общ отговор на засилващите се проблеми, пограничните страни, като Италия, Гърция, България, са оставени да се справят както могат с увеличаващите се потоци имигранти. Финансово подпомагани, но не и чрез приемане на хората навътре.

На практика независимо от безпрецедентната бежанска криза, Европа избра да затвори вратите си пред жертвите на съвременните военни конфликти и хуманитарни кризи, идващи най-вече от Близкия изток и Африка. И да инвестира основно в охрана на границите си, струваща на данъкоплатците милиарди евро годишно, както и хиляди човешки животи, погребани под водите на Средиземно море. Проектът на международен консорциум от европейски журналисти - "Мигрантски досиета"(Migrant Files) тръгна по следите на парите, формиращи цяла индустрия около миграционната политика на ЕС.

От проследяването на публичните данни за средствата, които ЕС харчи за защита на границите си, става ясно, че освен неефективен, отговорът на миграционната криза е и облагодетелстващ малък брой основни играчи – няколко оръжейни и технологични компании, бенефициенти на внушителни обеми публични средства, както и мрежите на каналджиите, чиито услуги постоянно се оскъпяват с укрепването на Крепостта Европа.

В тази ситуация и оставена сама, Италия вече намекна, че ще предприеме стъпки, до които и преди е прибягвала - да издава на новодошлите бързо необходимите документи, за да могат те да продължат пътя си към вътрешността на Европа. България също прави това, което макар и на ръба на европейските правила, е единственото по възможностите й - превърнала е транзитът в политика по отношение на бежанците.

За миналата година общо около 11 хиляди души са потърсили закрила в България, а статут е предоставен на около 7000 човека. Други близо 3000 пък са с прекратени производства, което най-често става, когато кандидатът изчезне и не се яви пред властите. Само 500 са отказите, сочи статистиката на Държавната агенция за бежанците.

И в бежанските центрове, разполагащи общо с 5130 места, разичтат на постоянното текучество - най-дълго задържащите се там в момента кандидати за убежище стоят около 3 месеца. В опит по-бързо да бъдат уредено напускането, на получилите статут дори им се дават пна практика фалшиви адреси в новите си лични карти. И то фалшиви адреси с ясното съзнание на отговорните институции. В някои от документите бива записван адреса на бежанския център.. .който получилите статут всъщност трябва да напуснат след получаването на новите си документи.

В същото време според последния доклад на Българския хелзинкски комитет за 2014 г. страната не предлага никаква интеграционна подкрепа на хората, останали тук. И според наблюденията на комитета заради усложнените процедури и неясноти много от кандидатите за убежище са предпочели да не дочакат края на производството си в България и да "изчезнат" от страната, вероятно към Западна Европа.

Експертите отбелязват и значителни проблеми при процедурите за предоставяне на статут - минимална правна помощ, незащитени интереси на малолетни деца, останали без придружител и семейство, затваряне на кандидати за убежище в центровете за нелегални имигранти и др.