Ако една медия иска защита като такава, то тя трябва да спазва медийните стандарти. Тук става въпрос за разчистване на сметки. Функциите на медията са да информира обществото. То трябва да знае кой говори, кой е собственикът ѝ и кой я контролира. Когато се обръщаш към обществото да искаш защита на свободата на словото, трябва да кажеш какво си направил, за да осигуриш прозрачност. Това каза в предаването "12+3" на БНР проф. Нели Огнянова, специалист по медийно право, по повод казуса ТВ7.
"Ние още не знаем като зрители кой държи контрола в ТВ7. Как можем да говорим, че медията имала фази – Барекова фаза и Постбарекова фаза? В последната фаза журналистиката имала нужда от защита, казват някои. Аз това не мога да го твърдя, докато не разберем за какво става дума", смята Огнянова.
Според нея важно изискване е да се раздели административно-финансовата част на медията от производствено-информационната ѝ функция.
"Не може в България разчистването на сметки да се представя като борба за свободата на словото. Когато има имуществени спорове, имат работа синдици и съдебни изпълнители. Всичко трябва да става прозрачно. Ние не знаем на какво основание се влиза и работи с информация, откъде са се взели описите. Когато става дума за медии, изискванията са по-високи. Полицията няма работа в медията по начин, по който видяхме вчера. По отношение на медии се действа щадящо, като се дава възможност да се организира производствен процес. Спазва се изискването да се раздели административно-финансовата част на медията от производствено-информационната част, а не да гледаме полицаи в кадър", заяви още медийният специалист.
Казуса "ТВ7" коментира и проф. Ивайло Дичев. Според него основният въпрос е до каква степен държавата се управлява от тези, които мислим, че управляват, и до колко се управлява от други сили, които ние не виждаме. "Ако г-жа Бъчварова и г-н Борисов не са наясно, че 100 души полицаи ще отидат да спрат една медия, то, аз се питам, кой прави това нещо. Те ли са неумели, или някой зад тях прави нещо? И двете неща са много страшни. Властта не е стабилна и ние се намираме пред голям срив. Другият вариант е, че тези хора не са си на мястото и г-жа Бъчварова или главният секретар трябва да си подадат оставката", беше категоричен Ивайло Дичев.
Той коментира проблема за свободата на словото. "Тук става дума за пари, които си разпределят територии, а не толкова за свобода на словото. Единият вариант е частта от бандата, която се кара около КТБ, иска да свали цената на ТВ7, за да я купят на безценица, а другият вариант е да искат да унищожат един конкурент. Изключително абсурдно е да се събира стара техника, при положение че телевизията може да се продаде за милиони. Всичко се разбива на парчета, за да може да се разграби."
Проф. Дичев смята, че е възможно отмъщението да е единият аспект на случилото се в ТВ7. Той визира премиера Борисов. "Той сам се издаде, като каза, че дошли да му разболяват детето пред дома му и веднага прозвуча този личен момент, който беше неуместен. За вендетата - психолози трябва да коментират."
Според журналистката Емилия Милчева, "тази телевизия от кабеларка, благодарение на налетите 300 млн. лева, тя стана това, което беше - стана една "къщичка от карти". Това не е бизнес моделът, който следва една медия. Държавата не се поинтересува откъде дойдоха тези пари. За една медия, която вършеше идеално работата на "бухалка" на тандема Василев - Пеевски. Нас ни интересува откъде дойдоха парите. Видя се, че Борисов върши работата на вътрешния министър - Бъчварова. Не можем да допуснем, че някой в МВР е взел решение, без да се консултира с някой висшестоящ, смята Милчева.
Според нея държавата не си е свършила работата навреме. "Виждаме, че години наред - от правителството на Сергей Станишев и Тройната коалиция през първото правителство на Борисов до кабинета Орешарски - този модел беше захранван. В това участваха държавните регулатори, всички управляващи, съдебната система. Сега, когато Цветан Василев стана излишен, от нас се иска да бъдем съдници в история, в която някой иска да си прибере съответните милиони", коментира тя.
Още от Общество
Проф. Румяна Дечева: Има секции с избирателна активност по-висока, отколкото във времената на режима преди 1989 г.
Имаме много повече въпроси за изборите от онова, което КС може да разглежда, заяви експертът по изборни въпроси
Кънчо Стойчев: Борисов е най-подготвен, но в политиката има една граница - трябва да станеш от масата
Голяма част от работещите са назначени в общините. Тези хора са платен електорат, заяви социологът
Деян Кюранов: След пазарлъците за председател на НС ще се видят истинските намерения за правителство
Искат ново президентско служебно правителство и така до амина, заяви Кюранов