В учебника „Човекът и обществото” за трети клас на издателство „Просвета” ще бъдат нанесени корекции на част от фактологичните грешки, съобщи служебният министър на образованието и науката Румяна Коларова след заседанието на Министерския съвет.

По думите на Коларова, авторът на учебника проф. Мария Радева се е ангажирала да организира заедно с издателството да се отпечатат листчета, в които да се посочи коригираната информация.

Инициативата дойде след ожесточен спор в публичното пространство за съдържанието на учебниците по история, който започна по БТВ в началото на септември.

Група историци нарекоха това "поредния публичен скандал, след който бе даден израз на дълбоко недоволство на огромна част от българското общество от съдържанието и внушенията на някои учебници по история на България".

И директорът на Регионалния исторически музей в Добрич Костадин Костадинов, който е и общински съветник във Варна, както и родител на ученик, разкритикува съдържанието на учебника, защото според него то изкривява исторически факти. Например децата се учат, че Левски е заловен от "полицаи", а не от заптиета, а управлението на цар Симеон Велики и неговите войни с Византия не са оставили трайни следи в българската история.

Цитираме мнението му:: "Четейки учебника за трети клас по учебния предмет „Човекът и обществото” (бивше „Родинознание”), ще научите, че България „от древни времена е била добро място за живеене на различни хора и че днес също в нея живеят различни хора, които живеят и се трудят заедно” (стр. 3). Търсейки все пак информация за това какви точно са тези най-различни хора, които живеят в нашата родина, стигате до урока на стр. 10-11, наречен „Моята родина - република България”. И там не пише нищо по въпроса. Ако не сте се отказали да търсите и продължите да ровите в учебника, в крайна сметка ще попаднете на някакви българи чак на стр. 42. Да, каква изненада, нали? В България сред най-различните хора има и българи. За славяните пък са отделени точно 7 изречения на стр. 44, като първото от тях е, че „славяните живеели във Византия”. Ако търсите обаче каквато и да е информация за това, че България е славянска държава, няма да намерите. По-нататък от урока за Симеон Велики ще научите, че „Цар Симеон водил продължителни войни с Византия, но те не оставили трайни следи в българското минало" (стр. 48). Защо в такъв случай са го наричали Симеон Велики не става ясно. След това хронологията върви така - цар Петър, цар Самуил, цар Калоян, цар Иван Асен II, Османска империя. Второто българско царство е сбито в два урока на 3 страници - от 54 до 57. Искате да научите как след Иван Асен II е дошла Османската империя? Няма да научите. Не и от този учебник. Нито ред за турските зверства, а името на трагичния и героичен български цар Иван Шишман въобще не се споменава.

За Османската империя ще научите, че „немюсюлманите имали право да изповядват вярата си... в семействата си българите говорели родния език, създавали песни, празнували празници... в общите села християни и мюсюлмани живеели заедно, а в труда и празника човешките връзки надмогвали различията" (стр. 60). Въобще идилия, мед и мляко текат по улиците, а доволната рая пее радостни песни за султана. Ако пък искате да разберете защо българите са искали своя църква, също няма как да стане. Пише, че „през 1870 г. султанът признал автономна българска църква" (стр. 64), но защо и от кого се отделила - нито ред. Борбата с гръцките фанариоти е напълно изтрита от учебника. Особено покъртително са описани животът и делото на Левски – „той създал комитети за подготовка на общо въстание... но полицията заловила апостола, съдът го осъдил на смърт. Присъдата била изпълнена в покрайнините на София" (стр. 66). Срещу кого се подготвяло въстанието, коя полиция го заловила - не е ясно. Ако обаче детето е малко по-будно, като нищо ще остане с впечатлението за един рутинен и справедлив процес. А за обесването на Левски - забравете... На същата страница за Априлското въстание пише, че било жестоко потушено. От кого - не е ясно."