Станислав Станев

На 20 декември група родолюбци от Пловдив продължиха традицията - да почитат заслужили личности и важни събития от българската история.

Вчера те отдадоха почит на храбростта на българските пилоти, защитавали родното небе по време на Втората световна война като изписаха имената им с горящи свещи.

През 1943 цяла Европа е в пламъците на войната. България не е изпратила нито един свой войник на фронта, но нейния „военен“ пацифизъм не е оценен от враговете, чиито самолети сеят разрушение от въздуха. Родината е подложена на масирани бомбардировки, при всяка от които участват стотици вражески машини. Българското небе се брани от значително по-малък брой, но за сметка на това добре подготвени и отлично въоръжени пилоти.

На 20.12.1943 в българското небе навлизат 200 тежко въоръжени изтребители и бомбардировачи. Срещу тях нашите ВВС противопоставят едва 36 бойни самолета. Поручик Димитър Списаревски, излетял със закъснение, забелязва голяма група самолети, която е избягала от неговите бойни другари и смело лети към центъра на София. Без да се поколебае, младият офицер атакува сам 16-те вражески машини. Агресивният му огън унищожава една „летяща крепост“, но мунициите му свършват. Вместо да избяга и да се спаси, обаче Списаревски взема тежко лично решение, което спасява София от нови разрушения. Той се врязва със своя самолет във водача на враговете. Противникът е смаян от тази храброст, бомбите, предназначени за софиянци са изхвърлени в полето, а съюзническите самолети бягат панически.

Същият ден подвигът на Списаревски е последен за още един български пилот. Поручик Георги Кюмюрджиев. Той също засича група самолети и подобно на Списаревски ги атакува сам. Два от тях са поразени от българския огън, но младият поручик няма шанс срещу останалите 6.

Двамата достойни бойни другари са погребани заедно, изпратени с почит от спасените българи. Посланието на двамата поручици отеква злокобно в съзнанието на враговете.

Английското радио ББС се обръща към бойните другари на Списаревски и Кюмюрджиев

„Български летци, знаем че сте храбри и сте готови да браните родината си до смърт, но няма смисъл да се блъскате в нашите крепости, защото сте малко, а ние хиляди!“

Единственият оцелял от удара на Списаревски моли да му бъде позволено да се срещне с майката на героя и се прекланя пред жената възпитала такъв българин, а друг участник в боя от 20.12.1943 си спомня:

„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията“.

Макар и трагично загинали, двамата български герои имат щастието да паднат в защита на Родината и клетвата, която са давали. След края на войната десетки техни другари биват безмилостно смазани от репресивната машина на новата комунистическа власт. Хора, бранили безстрашно и самоотвержено България са избивани или изпращани по лагери. Спасени от българските авиатори нови политактивисти се превръщат в техни мъчители и палачи. Имената на Списаревски, Кюмюрджиев са забранени за споменаване.

Родолюбието, характерно за всички царски офицери е послание, актуално и днес. А родолюбието в думите на Димитър Списаревски е пример за това как трябва да се обича България:

„Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини.... Вие сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България“.