Петър Стаматов, издател на eurochicago.com

През 2015 г. към председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Борис Вангелов е създаден Консултативен съвет /КС/. Този съвет уж е свикан, за да отговори на исканията на българите в чужбина, но

всъщност, след всяко негово заседание, сред част от участниците се засилва впечатлението, че на практика той обслужва групичка от политически активисти зад граница.

Съветът е свикан за разработването на проект за избор на национално представителство на българите, живеещи извън страната. В този съвет влизат първоначално 56 души, по­голямата част от които са предложени за членове от Временните обществени съвети

/ВОС/ на българите в чужбина. Останалите членове са предложени от ДАБЧ и като резултат в Консултативния съвет влизат български граждани от над 10 държави ­ на запад от САЩ и Канада, и на изток до Австралия.

Впоследствие един от членовете на съвета, Виктор Хинов от САЩ, подава оставка, провокиран от начина, по който протичат първите заседания, който начин е твърде бюрократичен и на практика недемократичен. Няколко дни по­късно още един от членовете на КС си отива, но поради съвсем друга причина. Това е журналистката от Радио България Илиана Райчева, която за съжаление почива. Една част от членовете на съвета, въпреки че всички са потвърдили пред председателя на ДАБЧ, че са съгласни да се включат в работата на този съвет, не участват в нито едно негово заседание. На 21 декември 2015 г. се провежда първото заседание на този съвет. За председател е избрана проф. Анна Кръстева и са предложени четирима заместници ­координатори, като всичките са представители на ВОС. От тогава съветът се е събирал осем пъти официално. И няма нито едно прессъобщение за медиите по тема касаеща над 4 млн. българи по произход и/или гражданство по света. Голяма част от времето на първите заседания на КС минава за уточнявания на техническия начин на комуникация между членовете, които живеят в различни страни по света. Междувременно членовете на КС са призовавани да използват за комуникация помежду си единствено IPortal (новосъздаден информационен портал), който обаче се оказва неудобен и недовършен. Този портал се администрира де факто от координаторите на съвета, които се оказват и вносители на един от предложените два концептуални проекта за национално представителствона българите в чужбина. В единия концептуален проект националното представителство се разбира само като Национален съвет за българите в чужбина, а в другия – то се разбира така, както е в приетата преди две години Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света – а именно и като Национален съвет, и като Обществени съвети към българските посолства и консулства по света.

Тези Обществени съвети (ОС) се оказват ябълка на раздора в КС. Куриозното е, че значителна част от представителите на Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) са против бъдещи постоянни Обществени съвети. Те не желаят ОС да залегнат в изработваната концепция за национално институционално представителство.

Председателят на ДАБЧ Борис Вангелов също не подкрепя ОС. Затова в съвета ВОС изтъкват различни доводи. От мненията, че трябва да се бърза с промяната в закона и няма време за ОС, до позицията, че в поканата за участие в този КС от председателя на ДАБЧ се споменава изразът: „Национален съвет на българите в чужбина“, но не и ОС. Макар че в заповедта, с която ресорният вицепремиер Меглена Кунева одобрява състава на КС, се използва и друг израз, а именно „национално представителство“. Друга причина, която се изказва многократно, е, че Външно министерство (МВнР), от което зависи провеждането на избори за Обществени съвети по места към българските посолства и консулства, не е склонно да направи така, че тази заложена в Закона за българите в чужбина от 2000 г. възможност, да се осъществи. И че то е главната спънка, която трябва да се заобиколи. Чуйте тук запис по проблема.

http://www.eurochicago.com/wp­content/uploads/2016...

По този начин на заден план и практически захвърлена остава една идея, за която Временните обществени съвети (ВОС) на българите в чужбина твърдят, че са работили години. Правят се все пак опити за диалог и призиви да се изработи заедно само един проект, който да отчита и фактора ОС, но от ВОС са категорични и позициите не се сближават. Междувременно, председателката на КС проф. Анна Кръстева, както и Петранка Стаматова от САЩ, подават оставки като координатори, което се случва след скриването на тема в информационния портал IPortal. Kоординаторите в КС остават трима души, които се самообяват за ръководство. Taка конфликтът на интереси в КС става още по­голям, но председателят на ДАБЧ предпочита да не се намеси. Нещо повече, в негово присъствие и мълчаливо съгласие е направен опит с процедурни трикове и гласуване, проектът с ОС да отпадне практически без дебати.

Чуйте тук 5 минутен запис от това гласуване, при което вносителите на втория проект отсъстват: https://youtu.be/WpFtOFQBpUU

(Записът не е монтиран, а единствено са изтрити имената, оригиналът може да бъде предоставен при поискване, б.а.)..

В момента дейността на Консултативния съвет при ДАБЧ е в последна фаза и един от двата предложени концептуални проекта ще отпадне. Проектът победител, който ще определи как да бъдат извършени промени в Закона за българите, живеещи извън Р. България, вероятно няма да вземе повече от 15­20 гласа от всичките 54 членове на съвета. От друга страна, мнозинството сънародници зад граница може въобще да не са и чули, че има създаден такъв Консултативен съвет към председателя на ДАБЧ, който трябва да предложи проект за промени в законодателството, които пряко ги касаят. 

Ето защо ви изпращаме тези редове ­ може би все още не е късно да се чуят и мнения на медиите, а след това и гласовете от голямата и разнолика българска диаспора по света.

Гласове за това каква да бъде философията на националното институционално представителство на българите зад граница ­ дали тя ще бъде изградена отдолу нагоре, което би включвало и Обществени съвети към посолства и консулства, или отгоре надолу, което би значело само Национален съвет, т.е. вид шапка без основа. В това отношение не е без значение и позицията на МВнР, което би трябвало да се ангажира най­накрая с въпроса за Обществени съвети към посолства и консулства. Както и позицията на председателя на Държавната агенция за българите в чужбина, към която е Консултативният съвет. Становище в подкрепа за създаването на Обществени съвети към посолства и консулства вече са направили официално вицепрезидентът на страната Маргарита Попова, националният омбудсман, депутати от Народното събрание. В същото време подкрепата за бъдещ Национален съвет на българите в чужбина не е така широка, а и много от тях въобще не знаят за него. И стигаме до въпроса: Кому е нужен този минипарламент на българите в чужбина? И при това, след като в парламента в София вече се гласува за създаване на МИР “Чужбина“.

Вижте обръщението ми по този повод:

https://docs.google.com/document/d/1­cIQeIFM5usgkIsZuFWEVxRDnWmHfhQBEVoREdAuvsE/