Около 76 % от българите не са чели конституцията, но около половината от тези, които са я чели, смятат, че са нужни промени в нея. Това показват данни от социологическо проучване на НЦИОМ, представени на конференцията „25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права”.

Теодора Ангелова от института обяви, че данните са от изследване, проведено през май 2016 година, включващо анкети с 1000 пълнолетни български граждани от 86 населени места. То думите й тенденцията българите масово да не са чели конституцията се запазва относително непроменена за последните 25 години.

Според изследването на НЦИОМ половината от анкетираните не знаят и кога е приета действащата Конституция, а близо 60% оттези хора не знаят какви са гражданските им права.

Близо една трета или 29% от пълнолетните български граждани смятат, че са необходими нови промени в основния закон. Тази нагласа е разпространена сред хора на възраст между 30 и 50 години, които са високо образовани. Близо половината от запознатите с конституцията са на мнение, че са необходим ремонт на текстовете.

18% от гражданите, участвали в представителното проучване, смятат, че трябва да има изцяло нова конститутия.

По-рано председателката на парламента Цецка Цачева (ГЕРБ) видя конституцията на България от 1991 г. като "стожер на стабилността". Това заяви самата тя във встъпителната си реч по време на конференция под надслов „25 години Конституция на Република България в перспективата на върховенството на правото, демокрацията и защитата на основните права”.

"В условията на динамични законодателни промени във всички сфери, Конституцията остава стожер на стабилността, в гаранта за сигурност и предсказуемост в живота на българските граждани", обяви Цачева. И добави:

"Всеки и особено ние, юристите, трябва да се запитаме каква е нашата отговорност за това Българската конституция да се превърне от формален акт със символно значение в истински гарант за демократично и справедливо управление, за реално зачитане на правата и свободите на българските граждани."

По думите й обаче основният закон в същото време не е застинала рамка и в последните години се е видяло как той не може да остане "незасегнат от сериозните обществено-политически реформи, които протичат в нашата страна“. Цачева припомни няколкото поправки в конституцията, които трябвало да отговорят на конкретни обществени потребности.

„Даваме си сметка, че конституцията съвсем не означава, че една държава може да се нарече правова, макар конституционното закрепване на принципа на разделение на властите и основните права и свободи на гражданите да е условия, без което съвременната демократична държава е невъзможна..., каза още председателката на парламента и направи уговорката, че дори често пъти конституцията получава "критичини оценки заради недобри закони или тяхното неточно прилагане"

По думите на Цачева оценката за конституцията 25 години по-късно не може да е "добра" или "недобра" и не може да бъде крайна - от заявка, че тя е работеща и модерна до призиви за промяната й. И призова оценка да дадат специалистите по конституционно право и гражданите, които знаели дали се спазва духът й. Председателката на НС каза още, че на конституцията, приета 1991 г., трябва да се отдаде значимото за това, че е върната България "в сърцето на демократична Европа".

Омбудсманът Мая Манолова, която също бе на конференцията, призова:

„Не е виновна Конституцията за слабостите на политическата класа или за неспособността да бъде постигнато съгласие по важни теми от публичния дневен ред. Не отричайте Конституцията, заради грешките на тези, които я прилагат и изпълняват“.

По думите й благодарение на конституцията не се е стигнало до "отклонение от демократичните стандарти, даже в периоди на най-остри политически или обществени и социални кризи или граждански конфликти“ у нас.

В края на дискусията Цачева обяви, че ни е нужна по-висока правна култура.