Христо Христов

Няма политик или държавно овластено лице в България от времето на комунистическия режим, което да е прокопсало от това, че е участвало в създаването на концентрационни лагери или в изпращането на политически противници в тях. Това е факт и поука от историята.

Чел съм показанията на Тодор Живков пред прокуратурата по делото за лагерите край Ловеч и Скравена от 1990 г. и знам колко неистово и панически някогашният всесилен бивш генерален секретар на БКП се опитва с мънкане да се разграничи от убийствата и репресиите извършвани там в периода 19959-1962 г. и да ги прехвърли на ген. Мирчо Спасов, негова дясна ръка в МВР-ДС по онова време.

Когато те изправят на съд за убийствата в лагерите

Самият Мирчо Спасов, бивш зам.-министър на вътрешните работи, беше една жалка картинка в съдебната зала пред очите на цялото общество, изправен като подсъдим през 1993 г. при започване на съдебния процес за убийствата в лагера „Слънчев бряг“ край Ловеч.

Той и не издържа тази първа стъпка към правосъдие, до която едва ли някога до 1989 г. си е представял, че ще стигне. И почина бързо в болница още в докато съдебният състав на Военната колегия на Върховния съд с председател ген. Николай Чирипов заседаваше, за да въздаде правосъдие (за съжаление поради смъртта на Спасов делото бе спряно и след десетилетие прекратено поради… давност).

Григор Шопов, който пращаше в „Белене“

жертвите на „възродителния процес“

Другият довереник на Тодор Живков в МВР-ДС – ген. Григор Шопов, първи зам.-министър на вътрешните работи до края на 1989 г. и член на ЦК на БКП, който е утвърждавал с подписа си всички заповеди за незаконното изпращане в концлагера „Белене“ без съд и присъда на българските граждани от турски произход противници на насилствената асимилация (1984-1985), имаше същата съдба.

Не издържа на напрежението и получи удар още в първите години след 1989 г., след като стана ясно, че обществото настоява за наказване на престъпленията на комунистическия режим, много от които са минали през ръцете му.

Големият урок със земеделците след Деветосептемврийския праврат

Голям исторически урок е и съдбата на земеделците, които след преврата на 9 септември 1944 г. и в условията на съветска окупация се решават да влязат в правителството на Отечествения фронт с премиер Кимон Георгиев.

С тяхно съгласие през декември 1944 г. Министерски съвет приема Наредба-закон за трудово-възпитателни общежития (лагери, б.а.) за политически опасни лица.

Още на следващата 1945 г. БЗНС начело с Никола Петков, който за кратко е министър без портфейл в кабинета на ОФ, излиза в опозиция на комунистическото управление, но това не пречи през 1947 г. БКП да ликвидира опозиционния земеделски съюз, да прати лидера му Петков на бесилото с монтиран политически процес, а голям брой от неговите депутати в лагерите, чието създаване те са подкрепили в края на 1944 г.

В лагера „Белене“ е въдворен без съд и присъда и Ангел Георгиев Държански, министър на железниците, пощите и телеграфите в правителството на ОФ, макар и до 1945 г.

Съдбата на болшевики и нацисти, създали лагерите в СССР и Германия

Съдбата на политическите фигури, създали и контролирали болшевишките лагери в СССР като Ленин, Сталин и Берия е добре известна, а в историята имената им остават като масови убийци.

Същото е положение и при нацистките лагери и овластените най-висши фигури на райха пряко отговорни за тях – Хитлер и Химлер.

Правя тази историческа препратка, защото от известно време в България едно лице, което от няколко години се подвизава в политиката, плаши политически опоненти и въображаеми противници в обществото с изпращане в лагера „Белене“ и в затвори.

Да заплашваш с „Белене“ и затвори

Да, става въпрос за Костадин Костадинов, лидер на антиевропейската и проруска „Възраждане“.

Вчера, 28 ноември 2024 г., от парламентарната трибуна след скандала с гласуването за избор за председател на 51-то Народно събрание без да му мигне окото Костадинов отново напомни за концентрационния лагер „Белене“ и заплаши друг депутат със затвор.

Той визира депутата от „Продължаваме промяната“ Явор Божанков, гласувал различно, като му каза нямало да бъде в „Белене“, а в затвора в Сливен, очевидно желаейки да го унижи, тъй като Сливенския затвор е за жени.

Не за първи път

Костадинов не за първи път използва „Белене“ и затворите като заплаха. През 2021 г. той оправи закани към всички, които са противници на проекта АЕЦ „Белене“, известен като гьола, погълнал милиарди левове, за да обслужва руските интереси.

Тогава лидерът на „Възраждане“ заяви, че мястото „всички подобни национални предатели и застъпници на чужди национални интереси е в затвора“.

И допълни, че „тези от тях, които ще са в „Белене“ [бившият комунистически концлагер], няма да бъдат разхождани надалеч – те ще могат да се включат пряко в доизграждането на АЕЦ „Белене“.

Мълчанието и безразличието възражда тоталитарни практики

Мълчанието и безразличието ражда усещане за безнаказаност. Вчерашната поредна заплаха на Костадинов от трибуната на парламента бе точно такъв пример.

Водещият заседанието Силви Кирилов, който е и кандидат на партията на Станислав Трифонов „Има такъв народ“, изобщо не реагира, вместо да направи мигновена забележка, че е недопустимо да се отравят заплахи към депутати от парламентарната трибуна и по с „Белене“.

Замълчаха и партиите в парламента. Всички. И тези дето се пишат, че са демократи. Мълчаха и двете крила на ДПС. Мълча и Делян Пеевски, същият, който миналият декември обеща на партиен митинг на Тюркян чешма, че извършителите на „възродителния процес“ ще бъдат наказани.

Мълчи и Доган. Да, той не е парламента, но очевидно чувствителността му съвсем е изветряла за разлика от преди години, когато заплаши, че ще върне своя орден, ако бъде награден бившият главен прокурор Васил Мръчков от времето на насилствената смяна на имената.

Мълчат и медиите. Мълчи и обществото. Мълчат и жертвите на „Белене“. Затова мълчанието и безразличието е част от създаването на такива като Костадин Костадинов, който ще продължи да плаши с „Белене“ и затвори.

Ако в Германия някой си позволи да заплаши с „Бухенвалд“

Представете си сега за миг какво ще стане ако политик в Германия заплаши опонент с „Бухенвалд“? Няма да си намери място и това ще е краят му в политиката. И не само – ще бъде съден. Затова никой в Германия не си позволява това, камо ли от най-високото място – парламентарната трибуна.

В България пред днешния разпад на държавата и липсата на каквато и да е чувствителност в българското общество, разделено на групи и групички, в което отдавна моралните ценности са преобърнати, това няма как да стане.

Бездействието на прокуратурата

Съдебната система също мълчи. Тя отдавна не функционира. А за подобни прояви съществува чл. 108 от Наказателния кодекс санкционира с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева лица, които си позволят да проповядват фашистка или друга антидемократична идеология.

Концлагерът „Белене“ е символ на репресиите на тоталитарния комунистически режим, който през 2000 г. в България е осъден със закон като престъпен.

Конституцията не позволява народните представители да носят наказателна отговорност за изразените от тях мнения.

В случая с Костадин Костадинов обаче не става изобщо дума за мнение, а за директни заплахи, които той отправя публично.

Заплашвайки с символа на комунистическите репресии той на практика проповядват една антидемократична идеология.

Да раздаваш правосъдие по комунистически

Нещо повече, лидерът на „Възраждане“ очевидно се вживява и вижда в ролята на фигура, която ще раздава правосъдие вместо една независима съдебна власт. Такава именно липсва при тоталитарния комунистически и националсоциалистически режим.

Тоест той се вживява в ролята на някакъв малък фюрер и първи секретар на компартията, които решават кой да бъде съден и кой да бъде пратен в лагер.

Заплахата с „Белене“ е постоянно действащ инструмент от арсенала на комунистическия режим, всявана в обществото до 1989 г.

След това дори представители на наследницата на БКП БСП не са си позволявали да отправят, защото знаят, че през 1990 г. партията им се отрече от насилието и тези престъпни практики и защото знаят, че това няма да им донесе нищо добро. Прави го само Костадин Костадинов.

Прокуратурата, ако има такава в България, би трябвало да се самосезира от тази проповядването на антидемократични практики, които Костадинов самонадеяно бълва.

Още повече, че народните представители могат да бъдат разследвани за престъпления от общ характер в каквато хипотеза е из престъплението по чл. 108 от НК. Подчертавам, ако има прокуратура, която да изпълнява функциите си.

Помни или не помни Костадин Костадинов наследството и престъпленията на БКП?

Има и нещо друго. Когато тоталитарният комунистически режим се срути през 1989 г. Костадин Костадинов е бил 12-годишен.

Би трябвало поне смътно да помни вълната от обществено недоволство към Българската комунистическа партия, нейната зависимост от Кремъл и жаждата за свобода, независимост и демокрация.

Ви трябвало да помни, че се водиха дела за престъпленията на комунистическия режим, включително и срещу ръководителите на лагера край Ловеч, а също и срещу вдъхновителите на насилствената асимилация на нашите сънародници от турски произход, над 500 от които са изпратени незаконно именно в концлагера „Белене“.

Би трябвало да помни гладната и студена Луканова зима и катастрофата, която еднопартийния кабинет на БСП с премиер лидера им Жан Виденов докара.

Лидерът на „Възраждане“ праща в „Белене“,

където са въдворявани патриоти

Ако беше чел поне малко от историята на България през ХХ век щеше да знае, че партията в която е започнал своята политическа кариера – МВРО е унищожена от комунистическия режим и че нейни членове са въдворявани без съд и присъда в „Белене“, където той днес праща политическите си опоненти и хората, които стоят на друго мнение, различно от неговата антиевропейска политика, която води.

Ако беше чел щеше да знае още, че комунистическия режим, чиито антидемократични практики възхвалява, винаги на първо място е поставял интернационализма пред патриотичното и, че точно истинските български патриоти са част от хората въдворявани в „Белене“.

И обратното – всичкото, което е имал възможност да направи и се е възползвал като права и свободи е по време на демокрацията и членството на България в съюзите, в които днес е тя.

Желанието да въдворява ред като комунистите

Откъде тогава идва това желание да въдворява ред по комунистически в лагери и затвори у Костадинов?

Той или е откровен привърженик на такъв антихуманен и антидемократичен режим или има тежък психологически проблем.

Второто се обяснява с факта, че убедителните и смели политици не печелят привърженици и подкрепа със заплахи, това го правят страхливците и лица с комплекси, а с аргументи и последователни действия в полза на обществото и демократичното му развитие.

Като се има предвид, че при Костадин Костадинов заплахата е утвърдена форма на поведение не само срещу политически опоненти, но и срещу представители на медиите, вероятно става дума за човек, който има някакъв вътрешен комплекс за малоценност.

Вътрешни комплекси, свързани с насилие

В подобни случаи причината лицата да развият такива комплекси и да прибягват до заплахи и агресивност, е когато в ранна възраст са били или обект на насилие в семейството, училището или средата, в която са движили, или са били свидетели на такова насилие.

Това обаче не оправдава носителите на такава агресия и заплаха. Още повече, когато са в политиката. Защото от тази позиция те се превръщат в лесен пример за подражание не само на свои последователи, но и хора, които са склонни да приемат пропагандирането на насилието като средство за саморазправа и изход за решаване на проблеми.

И в един момент може да стане страшно. Има много случаи в българската и световната история за това. Онези, които са безразлични и не са научили урока, са обречени да най-лошото да се повтори.