Даниела Горчева*

През 1996 година проф. Алън Сокал, американски университетски преподавател по физика от New York University, изпраща една статия на американското академично списание Social Text.
Social Text е левичарско, постмодернистично списание: феминизъм, марксизъм, поп-култура, нео-либерализъм (дето няма нищо общо с класическия либерализъм) и пр. левичарски превземки за замъгляване на мозъка.
Списанието публикува текста, изпратен от Алън Сокал. Статията носи гръмкото заглавие Transgressing the Boundaries: Towards a Transformative Hermeneutics of Quantum Gravity
(„Престъпване на границите: към една трансформативна херменевтика на квантовата гравитация”).
Статията е четена, препрочитана, възхвалявана. Обаче...
Обаче, те ти, булка, Спасовден!  
Три седмици по-късно професорът по физика публикува друга статия, но на страниците на друго списание - Lingua Franca и в нея признава, че се е помайтапил здравата с редакторите на постмодернистичното списание като им е предложил една абсолютно безсмислена статия, един псевдонаучен текст, една пародия на глупостите, които публикуват с така обичаните от тях псевдонаучни термини.

Избухва страшен скандал

Уязвените постмодернисти, хванати по бели гащи в тяхното високомерно интелектуално шарлатанство се опитват да се защитят. 
Напразно! Късно е, либе, за китка, както се казва.  
Но нека първо да се спрем на предисторията на разправията и защо уважаваният американски професор по физика прибягва до измамен трик с фалшивата псевдо-научна статия.
Две години преди Алън Сокал да подхлъзне замаялите се в постмодернистичните си шарлатании френски псевдо-интелекуталци, воглаве с нашата Юлия Кръстева, е публикувана една книга със заглавие: Higher Superstition: The Academic Left and Its Quarrels with Science ( Висше суеверие: академичното левичарство и неговите кавги с науката).
Нейни автори са биологът Пол Грос и математикът Норман Левит.
Книгата критикува левичарската интелигенция заради обърканото й мислене и ги громи здравата. Засегнатите интелектуалци се ядосват и масирано отвръщат на удара, високомерно твърдейки, че авторите хал хабер си нямат от техните области на познание и затова не могат да се произнасят. 
Демек, вие прости математици и биолози, не може да видите "новите дрехи на краля", защото сте неуки в нашите велики науки.  
Сокал, който е проследил разправията и наглостта на празнословците а ла Кръстева решава да ги бие на техен терен. Той разсъждава като истински учен, какъвто наистина е, за разлика от прехвалените френски шарлатани и си казва: колкото и неразбираеми да са за един биолог, математик или физик академичните стандарти в дадена област на познанието, която е различна от неговата собствена, ако такива стандарти наистина съществуват, то те трябва да позволяват различаването на пародия от същинска научна статия.
А ако стандартите в една област не могат да гарантират различаването на истинска научна статия от пародийна имитация на такава статия, тях или ги няма, или не се прилагат, или нещо друго не им е наред. 
С две думи: я да видим ще "видите" ли моите "нови дрехи на краля" и ще ахкате ли по тях или ще кажете, че царят е гол?
Та така. Да не ви занимавам, че е дълга и широка, но да продължим натам.
След две години престрелки по страниците на елитни издания, където на псевдоинтелктуалците им е натрит здравата носът, през 1998 година излиза книгата 

„Интелектуални шарлатанства”,

 на Алън Сокал и белгийския физик Жан Брикмон. 
Е, там има цяла глава, посветена на нашата Юлия Кръстева и тя е попиляна с всичките си псевдонаучни превземки.
А защо го разправям всичко това? Защото, драги ми мои, всичките тези подмени на понятия, на истина с лъжата, на науката с лъже-наука, на либерализма с нео-либерализма и пр. хич не са невинни. Както не бе невинно понятието социал-фашизъм и клепането на всеки, който е против Сталин с етикета "фашист". 
Както не е невинен и измисленият етикет "антифашист", заместващ употребата на точното: комунистически терорист. (А истинските антифашисти като Кръстьо Пастухов бяха оклеветени като фашисти.)
Започнете да наричате всички "фашисти" и вървете открийте що е то фашизъм. Или наричайте терористите "антифашисти" и после идете се оправяйте кой е антифашист и кой - сталинист и убиец.
Всички тези етикети и етикетчета, думи и думички целят да се подмени точната терминология, за да се замъглят нещата и да станат трудно разпознаваеми. 
Ето така се разбъркват нещата и всичко 

като по Оруел

 си сменя мястото.
Ето затова повече от неграмотници, презирам псевдо-интелектуалци манипулатори. 
И хич не е случайно, че няма-няма, пък току им лъснат задниците, че по един или друг начин са им дърпали конците от Москва. 
Агенти за влияние им казваха. Тоест, промивачи на мозъци.
Толкова от мен, който иска да чете, ето  информация.

*Текстът е публикуван на фейсбук страницата на автора