Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ) обяви четвърто класиране и тази година, след като 20 процента от местата във висшето учебно заведение не бяха заети след края на кандидат-студентската кампания за академичната 2016/2017 г. Това става ясно от съобщение на сайта на университета, пише "Капитал". Още студенти за степените "бакалавър" и "магистър" се търсят както за така наречената държавна поръчка - субсидираните от държавата места, така и за обучението срещу заплащане.

Свободни места има в много специалности, включително в някои от най-желаните като педагогика, право и стопанско управление. Най-голям брой непопълнени държавни бройки за редовна форма на обучение има в история (52), право (47), география (34), геология (31), приложна математика (30), теология (27), българска (24), славянска (24) и испанска (25) филология. Най-много свободни места срещу заплащане има в стопанско управление (15) и икономика и финанси (14). За почти всички специалности може да се кандидатства и с оценка от матурата след 12 клас. Срокът за подаване на документи е от 7 до 14 септември, а класирането ще бъде обявено на 20 септември.

През последните години българските висши училища традиционно не успяват да попълнят всички места по време на официалната кандидат-студентска кампания. Най-големият университет - СУ, който се нарежда на първите места по много показатели в рейтинга на висшите училища в България, още през 2009 г. не успя да привлече желания брой студенти. Четвърто класиране тази година има дори в Медицински университет - София, където конкуренцията за сравнително малкото на брой места обикновено е голяма.

Причината е, че въпреки намаляващия брой на завършващи ученици университетите продължават да заявяват висок прием, който държавата одобрява. По време на дискусиите около промените в Закона за висшето образование Министерството на образованието и науката (МОН) представи данни, според които през академичната 2015/2016 г. държавните и частните висши училища са поискали над 77 хил. места за студенти, държавата е одобрила над 75 хил., а реално приетите са под 60 хил. Разликата между желанията на университетите и реализирания прием стабилно се увеличава през последните четири години.

Намаляващият брой на кандидат-студентите се дължи, от една страна, на демографски фактори. Докато през 2010 г. завършващите средно образование ученици са над 70 хил., само пет години по-късно броят им е малко над 53 хил. От друга, българските университети са в голяма конкуренция с чуждестранни учебни заведения, особено от Западна Европа и Великобритания, които предлагат качествено образование на достъпни цени.