За последните 3 г. секторът "Фондове на ЕС", който разследва измами на фирми, регистрирани в София, е разкрил далавери на дружества в страната за около половин милион лева, като на година се работи по приблизително 15 случая.

Схемата "Аз мога" предлага на всички работещи на трудов договор към частни фирми по безплатно обучение и преквалификация по различни специалности - от шлосер до маникюристка. Кандидатите представят само копия на лична карта и на диплома за завършено образование.

В престъпната схема за усвояване на европейски средства са въвлечени и работодатели, които използват личните данни на служителите си, без те изобщо да подозират за това. Комбинаторите се насочвали основно към персонала на големи охранителни фирми или хотели. На четири очи измамниците се договаряли с работодателите колко техни служители да "вербуват", срещу което им давали процент от парите, под формата на комисионни. По документи хората се обучавали в работното им време, което на практика не създавало никакво притеснение, че същите могат да бъдат забъркани в подобни схеми.

Работодателите предоставяли данните на работниците, които в повечето случаи въобще не подозирали в какво са замесени. Служители на фирмата ксерокопирали и подготвяли документите, попълвали заявленията за участие в програмата и се подписвали под чуждо име. Графологични справки са доказали, че под документите не стои подписът на реално обучаваното лице.

Много от обученията по програмата са фиктивни, смятат разследващите. Така е, защото за изплащането на сумите Агенцията по заетостта изисква само присъствен график и предоставените ваучери. Ваучерите се предават в школите непосредствено преди започването на обучението, а през цялото време на курса се фалшифицират подписите на обучаваните.

Когато фирмите бъдат уведомени, че предстои проверка от Бюрото по труда за посещаемостта на курса, те искат от работодателите да им осигурят присъствието на "записаните" хора. Затова понякога шефове карали работниците си по време на работа да отидат в школата, за да не се разкрие измамата. Служителите нямало как да откажат, за да не загубят работата си.

Злоупотребите излизали наяве, когато тези работници тръгнали наистина да кандидатстват по "Аз мога". Тогава се оказвало, че те вече са се "обучавали".

Заради бюрократичния характер на програмата проверяващите гледали само дали броят на присъстващите курсисти отговаря на положените подписи. Но при проверките правело впечатление, че учещите въобще не разбирали от материята на курса и не се познавали помежду си.

Най-лесно престъпната схема се разкривала, когато учещите били карани да разпознаят преподавателя си. Те избирали една от няколкото им представени снимки на случайни хора, като казвали: "Този е." Да, но избраното лице било на съвсем друг човек. 

В 90% от сигналите за злоупотреби полицаите се натъквали на схемата, в която служители не знаели, че са използвани за фиктивно обучение. Останалите 10% от проверките се прекратявали поради липса на данни за извършено престъпление.

Най-предпочитаните курсове за измамниците са за професионална квалификация на сервитьори, бармани, готвачи, кулинари. По документи успешно се отчитали и обучения по мениджмънт, малък и среден бизнес, външни облицовки, производство на безалкохолни напитки.

При езиковите курсове също било засичано фиктивно обучение, то обаче се предпочитало от хора, които знаят езика, но им трябвал сертификат, който се издава при завършен курс. Тапията я ползвали обикновено при кандидатстване за работа, но била важна и защото важала и в чужбина.

Има курсове, които не могат да се фалшифицират, защото учещият трябва да присъства, твърдят специалистите. Такъв е шофьорският курс, при който изпитите се заснемат с камери. Ваучерът за тази специалност е на стойност над 1000 лв. и покрива изцяло цената на шофьорския курс, предлаган от школите.

Някои служители на бюрата по труда може би заради ниските си заплати също вземали процент, за да прикриват фирми при проверки. Те си имали и фаворити, които препоръчвали, ако някой ги попита. 

Измамниците обикновено работели с обръч от фирми, които често са регистрирани на различни хора. Главният герой в схемата пък не е юридическо лице, за да не може да носи отговорност.