Главното мюфтийство излезе днес с протестна декларация срещу опитите за ограничаване на религиозните свободи в България. Те е приета на заседание на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание.

В нея се посочва, че мюсюлманската общност е "силно обезпокоена и потресена от действията чрез "Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето" да бъде забранено вековно установеното традиционно и религиозно предписано облекло (хиджаб, забрадка, шамия, кърпа и др.) на жените мюсюлманки, под претекста, че се защитават националната сигурност и обществен ред, които касаят и гражданите, изповядващи исляма".

Припомняме, че законопроектът, внесен от Патриотичния фронт, беше приет в сряда на първо четене от парламента със 108 гласа "за" и 8 "против" (ДПС и ДОСТ).

От Главното мюфтийтво се надяват на мъдър и обществено отговорен подход от страна на държавните институции при приемането на закони, засягащи правото на свободно изповядване на религията. От институцията смятат, че политиците трябва да се предпазват от евтин популизъм, който би върнал мюсюлманската общност в спомените им за мракобесните времена преди 1989 година.

Ето и пълния текст на декларацията:

Висшият мюсюлмански съвет, в качеството си на централен колективен ръководен орган на религиозната институция Мюсюлманското изповедание, представляваща мюсюлманската общност в Република България, позовавайки се на правото на вероизповедание, като основно, естествено и демократично човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за правата на човека, заявява следното:

Отчитайки явлението на нарастваща ислямофобия през последните 15 години в глобален план и тенденцията за пренасянето на това явление в национален мащаб, изразяваме безпокойството си от опитите за ограничаването на религиозните права под претекст, истерията и популизма на определени политици и кръгове, че с налаганите рестрикции върху религиозните права, се защитава националната сигурност и обществен ред.

В този контекст ние сме обезпокоени от действията на някои общини, които с нормативните си документи накърняват религиозните права и чувства на мюсюлманите, налагайки забрана и санкция за носенето на определени дрехи, покриващи лицето. Защото според определени сунитски канонични тълкувания това е религиозна разпоредба и задължение за мюсюлманките.

Още повече мюсюлманската общност в България е силно обезпокоена и потресена от действията чрез "Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето" да бъде забранено вековно установеното традиционно и религиозно предписано облекло (хиджаб, забрадка, шамия, кърпа и др.) на жените мюсюлманки, под претекста, че се защитават националната сигурност и обществен ред, които касаят и гражданите, изповядващи исляма.

Припомняме, че мюсюлманската общност в България се представлява от Мюсюлманско изповедание – религиозната институция с повече от 100-годишна история, и всички опити да се говори от името на общността или да бъде пренебрегната институцията е откровено незачитане на демокрацията и Конституцията предвид факта, че религиозната институция е призвана да организира религиозния живот и да отстоява религиозните права на мюсюлманската общност в България.

Заявяваме, че ще отстояваме човешките и най-вече религиозните права, вековните традиции и идентичност на мюсюлманската общност в България с всички законови и демократични методи, осъзнавайки, че това е всеобщ граждански дълг в една демократична страна с пълноправни граждани на България и Европа.

Затова ясно и категорично се противопоставяме на опитите за инкриминирането на религиозни задължения и обязаности в ислямската религия и в частност носенето на хиджаб от мюсюлманките.

Надяваме се на мъдър и обществено отговорен подход от страна на държавните институции в Република България при приемането на закони, касаещи правото на свободно изповядване на религията, предпазването от въвличане в евтин политически популизъм, който би върнал мюсюлманската общност в спомените им за мракобесните времена преди 1989 г., и би заличил положените през последните 26 години общи огромни усилия по пътя към изграждането на демокрацията в Република България чрез гарантиране зачитането на изконните човешки права.