Паметникът на Съветската армия е за победата на фашизма. Тази армия е окупационна за България, но е освободителна за Европа. Това заяви Искра Баева в ефира на България он еър по повод разгорещения дебат за демонтажа на паметника на Съветската армия – най-големият в столицата. Вече четвърт век дебатът около монумента на окупатора изостря до крайност идеологическото и геополитическото противопоставяне. В дискусията се включиха и юристът Георги Георгиев, както и общинския съветник Стефан Иванов.

„Паметниците затова са паметници, за да отбележат миналото - времето, в което са построени. Този паметник изразява духа на онова време. Съжалявам, че бутнаха мавзолея. Паметниците, които бяха построени през прехода, също предизвикват много дискусии от естетическа гледна точка – например на Лучников и на Марков. Паметникът на Съветската армия е постижение на високата култура за онова време, за което е строен. Прави добро впечатление, че е построен със средства от граждани. Не е вярно, че няма загинали съветски войници в България.” заяви своите аргументи историкът.

Георги Георгиев беше категоричен, че българската историческа наука е голям длъжник на обществото ни. „Всяка една държава си има собствените герои и собствените жертви и има правото да настоява тези хора да имат признание на поколенията. Ключовият момент е какво е местоположението на паметника и какво е отношението на обществото към него. Един от авторите на паметника - покойният проф. Далчев заяви, че мястото му не е в центъра на София. Той е висок 37 метра, а паметникът на Левски е едва 3, 7 метра, същото като съотношение е и в Пловдив.” аргументира се Георгиев.

Според него обществото не е готово да вземе позиция по този въпрос. „Трябва да се знае защо изобщо започва Втората световна война. След 9-ти септември след като е окупирана България, издръжката на армията е огромна и безотчетна. Има набези, има много убити без съд и присъда. През последните десетилетия историческата наука и обществото ни са манипулирани” категоричен е той.

Общинският съветник Стефан Иванов уточни, че не е случаен мащабът и мястото – има „охранителна” функция. „Може би тогава е изразявал мнението на голяма част от българското общество. Притеснителен е и надписът, който не отразява историческата истина – не ни е освободила от никого, не сме били заплаха за нея.” заяви Иванов. Той напомни, че през ’93-та има решение с доста солидно мнозинство за демонтирането на паметника, а сега с доста неубедителни мотиви, то не се изпълнява. „Няма позиция на кмета по повод на най-големия паметник в София. Няма юридически документ, който да възпрепятства решението от ’93-та. Димитровград иска този паметник – решение, което ще удволетвори всички” обясни той.

В заключение той добави, че всъщност не се знае на кого е този паметник. „Не е на загиналите съвестни войници, не е гробница. Той се използва по идеологически причини, той е паметник за благодарност на социалистическата партия, за това че е дошла на власт. „Българското общество не намери силите в себе си в последните 25 години да прочете докрай тази страница, да изживее национален катарзис. Със заравяне на главата в пясъка нищо не може да се реши” каза Стефан Иванов.