Връзка между земетресенията и климата не съществува, тъй като земетресенията стават на много голяма дълбочина под земната повърхност - от няколко километра до около 700 километра в Тихоокеанския район. Това каза пред БТА проф. Светослав Симеонов - директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН. Той отбеляза, че затова температурата на въздуха, влажността и скоростта на вятъра не могат да провокират сеизмична активност.

По обработените статистически данни 2014 г. може да се определи като нормална в сеизмично отношение година - в България и в световен мащаб, през която не бяха наблюдавани аномалии, заяви проф. Симеонов, попитан зачестяват ли през 2014 г. земетресенията у нас и по света. Изминалата година беше нормална и „като разпределение” на земетресенията - по време и по магнитуд на енергията, коментира ученият.

От началото на тази година е изминал само един месец и не може да се говори за статистика на земетресенията у нас, но няма нищо тревожно, свързано със сеизмичността, увери проф. Симеонов.

Сеизмолозите „предсказват” земетресения, но зависи какъв смисъл се влага в този термин, каза проф. Симеонов. Той обясни, че „предсказването” на земетресенията е свързано с три аспекта - с времето, в което ще се случат, с мястото, на което ще се реализират и със силата (магнитуда) на съответното земетресение.

„По втория и третия аспект има много съществен напредък по отношение на предсказването и на базата на тези анализи се правят карти за сеизмично райониране, които се използват за сеизмично осигуряване на сгради и инженерни съоръжения”, коментира ученият. На въпроса - кога точно ще станат тези земетресения, за да може да има евакуация на населението, проф. Симеонов заяви, че тук нещата са много далече от практическо приложение.

Попитан защо понякога данните за земетресения у нас, обявени от Европейския средиземноморски сеизмологичен център, се различават по магнитуд от данните на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН, директорът на българския институт отговори, че това е нормално.

Проф. Симеонов коментира, че е сигурен, че оценката на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН за земетресението край Сливен от 5 февруари, е по-достоверна, тъй като нашите сеизмолози са използвали данни от станциите, които са равномерно разпределени около това сеизмично огнище.

Когато оценката на една сеизмична служба, каквато е българската, се базира на по-голям брой данни от сеизмични станции, равномерно разпределени около сеизмичното огнище, би трябвало да се вярва повече на този определен магнитуд, посочи проф. Светослав Симеонов.

Според него другата възможна причина за разликите в магнитуда за дадени земетресения се дължи на това, че при сеизмичните станции, регистриращи земетресение на голямо разстояние от епицентъра му, е възможно да се получи изкривяване на вълновата картина. Това е така, защото сеизмичните вълни изминават много дълъг път през нееднородна среда, добави проф. Симеонов.

През 2006 г. аналоговата апаратура на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН беше напълно обновена с нова цифрова техника, но запазихме и аналоговата система - т.нар. барабани, които използваме за справки и за доуточняване на параметрите на земетресенията, каза проф. Симеонов. Той посочи, че след няколко години би трябвало да се мисли за обновяване на апаратурата, но сега е убеден, че сеизмичната апаратура на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН е на съвременно световно ниво.

Нашите проблеми обаче са свързани с недостига на кадри, което създава трудности при попълване на оперативния персонал (сеизмолози и оперативни дежурни), обслужва сеизмичната апаратура, заяви директорът на Националния институт по геофизика, геодезия и география при БАН.