Националният център по наркомании (НЦН) спира да съществува. Решението на Министерския съвет е от днес, но в съобщението не става дума за закриване, а за "структурни промени в системата на здравеопазването".
Правителството се разпореди центърът да се влее в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА). Причината - сходни дейности се изпълнявали от специализирана дирекция на Министерството на здравеопазването. Персоналът на НЦН ще премине в НЦОЗА. Става дума за 20 души по щат, от които 5 са администрация, а 2 от местата не бяха заети към началото на юни месец.
Правителството е решило още да бъде увеличена щатната численост на Националната експертна лекарска комисия. Броят на работещите в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм също ще порасне - целта е запазването на лабораторния комплекс. Това ще се случи за сметка на закрити щатни бройки в системата на домовете за медико-социални грижи за деца, става ясно от правителственото съобщение.
Идеята породи недоволство преди седмици, когато бе обявена за обществено обсъждане. Реакция имаше и от Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. По думите му НЦН е направил пробив в лечението на зависими от хероин и благодарение на програмите там зависими от наркотика са оцелели. Той припомни, че намерение за закриване на звеното е имало още през 2014 г. (в разгара на протестите срещу назначението на Делян Пеевски за председател на ДАНС - б.р.). Още тогава се е появила информация, че може да има задна мисъл в основата на решението, а именно разпореждане в апетитния имот в широкия център на София, където се помещава досега НЦН. Решението за закриването му от правителството "Орешарски" бе на косъм да мине буквално в последните дни преди оставката на самия кабинет. Сега промяната е финализирано от третия кабинет на Бойко Борисов.
здравният министър Кирил Ананиев
Той ще се влее в Националния център по обществено здраве и анализи
Фактор Фактор
Още от Чичо доктор
Доц. Андрей Андреев: Присаждането на роговица спасява пациентите от слепота
У нас се правят около 150 и 200 трансплантации годишно, но има нужда от много повече
Американци извършиха първата роботизирана трансплантация на бели дробове
Американски хирурзи за първи път извършиха напълно роботизирана двойна белодробна трансплантация на 57-годишна пациентка, страдаща от хронична обструктивна белодробна болест. Това съобщиха от пресслужбата на Медицинския център на Нюйоркския университет (NYU Langone Health).
Пол Маккартни сподели тайната на дългия и здравословен живот
Музиката се споменава като една от средствата за облекчаване на симптомите при хора, страдащи от деменция