Стойко Стоянов

Идеята на председателя на Камарата на архитектите в България Борислав Игнатов безспорно заслужава не само внимание, а трябва да бъде приветствана и да се превърне от гражданското общество в символично начало за премахване на паметника на окупатора от центъра на София.
В лицето на Борислав Игнатов Камарата на архитектите дава изключително добър и позитивен знак, че поне тази творческа и професионална организация е ясно проевропейска, за разлика от Съюза на писателите и Съюза на журналистите, чиито ръководства насаждат през последните години открито русоробство и путинофилство.

Махането на позорния паметник на съветския окупатор трябва да се превърне в своеобразен

тест в предстоящата кметска надпревара за София

На „Московска”  33 трудно ще стъпи вече лице, което шикалкави и не постави като свой и обществен приоритет махането на мрачния монумент с шмайзера.
Безспорно символичното начало на новото българско Възраждане може да започне с раздялата с този позорен паметник, символ на съветското и руското робство. Софиянци трябва да са горди и свободни, но това няма как да се случи дори и под символичните дула на окупатора.

За идейната част на новия монумент!

Едва ли въздигането герба на държавата на високия пиедестал е най-удачната идея. Гербът има своето специфично място и символика в институциите на Президентството, Министерски съвет и Народното събрание. Но като част от паметник стои тромаво и малко самоцелно. Доразвивам идеята на  арх. Игнатов – да се потърси комбинация между нови елементи и символи и някои от съществуващите, които да продължат да напомнят за позорните години. Вместо герба, на гранитния пиедестал да бъде поставена камбана или камбани, устремени към небесните висини.

Камбаната е непреходен символ на всяко българско Възраждане,

а нейният звън ще бъде апотеоза на свободата над старото усещане за вечния съветски окупатор. Всеки неин звън ще напомня за новото Възраждане, но ще кънти и като предупреждение, че винаги можем да бъдем превърнати в мишени на нови окупатори!

Централната композиция на войника с шмайзера в никакъв случай отново не трябва да попада в живата градска среда. Мястото й е единствено в двора на Музея на комунизма, задължително трябва да лежи на земята и никога да не бъде изправена. Посланието към бъдещите поколения е ясно.
Основата на сегашния паметник, където са барелефите с композиции от ликуващи червеноармейци и прегръщащи се комунисти трябва да бъде запазена, като всички тези отлети от бронз сцени бъдат буквално опасани и оковани с вериги. Така символично ще заключим в миналото тази

позорна митология за съветския освободител,

господствала в столицата ни почти 75 години.

Напълно удачна и разумна е идеята само с граждански дарения, които могат да бъдат организирани рационално, да се съберат средства за преместването на фигурите със съветския войник и реализирането на новите идеи за трансформирането на монумента в символ на бъдещето.
Част от въжделенията ни за свобода са и смелите идеи за новата визия на този потискащ днес монумент. Важното е, че дебатът бе възобновен с летящ старт и тежко ще бъде на всяка политическа, творческа и професионална формация, ако остане глуха и няма за този граждански вик и надежда!